1945 г. Адолф Хитлер се жени за Ева Браун в Берлин и в
завещанието си посочва за свой приемник адмирал Карл Дьониц. Браун среща Хитлер
в Мюнхен на 17-годишна възраст, докато работи като асистент и модел на личния
му фотограф. Тя започва по-често да се среща с Хитлер след самоубийството на
племенницата му Гели Раубал на 19 септември 1931 г.
Самата Браун прави опит за самоубийство през 1932 г. като се
прострелва във врата. След възстановяването й Хитлер започва да й обръща повече
внимание и урежда купуването на вила в предградието на Мюнхен Васербургерщрасе
с пари от хонорарите, получени от продажбите на силно популярните негови
снимки, направени в студиото на Хайнрих Хофман. Той й осигурява също един
Мерцедес, шофьор и прислужница.
Когато Хитлер става канцлер на Германия през 1933 г. Браун
сяда на сцената в частта, запазена за много важни личности, като секретарка, на
което сестрата на Хитлер Ангела възразява, в резултат на което ѝ е забранено
да живее в близост до Браун. През 1935 г. Ева Браун прави повторен опит за
самоубийство, този път със свръхдоза приспивателни. Към 1936 г. Ева Браун е в
домакинството на Хитлер в Бергхоф, близо до Берхтесгаден, когато той е там, а
родителите ѝ също са поканени неколкократно на вечеря.
През 1938 г. Хитлер посочва Браун като пръв негов наследник
с годишен доход от около 600 английски лири след смъртта му, Въпреки това,
Браун изглежда не имала политическо влияние над Хитлер. На нея не й е позволено
да остава в стаята, когато се обсъждат работни или политически въпроси. Не е
ясно дали Браун е членувала в Националсоциалистическата партия. Според нейната
биографка, Анджела Ламбърт, никога не е членувала в партията, нито е била
подлагана на натиск да го стори.
И въпреки че е ключова фигура във вътрешния социален кръг на
Хитлер, Браун не се появява на публично място заедно с него до лятото на 1944
г., когато сестра й се омъжва. На 3 юни 1944 г. сестрата на Браун Гретл се
омъжва за Херман Фегелайн, който служи като офицер за свръзка в щаба на Хитлер.
Хитлер използва женитбата като претекст за появяването на Браун на официални
събития. Когато Фегелайн е заловен към края на войната да се опитва да избяга в
Швеция с друга жена, Хитлер лично заповядва екзекуцията му. Гретл е бременна в
осмия месец по това време и кръщава дъщеря си Ева Барбара Фегелайн.
Германският народ узнава за връзката на фюрера след края на
войната. Дори и по време на Втората световна война Браун продължава да живее с
много свободно време, което запълва с упражнения, четене на любовни романи,
гледане на филми и дори ранна немска телевизия (поне до около 1943 г.) наред с
домакинстване на събранията на вътрешния кръг на Хитлер. За разлика от повечето
германци, на нея й е позволено да чете английски и американски списания и да
гледа чуждестранни филми.
С рухването на германската отбрана към края на Втората
световна война Браун се заклева във вярност към Хитлер и отива в Берлин, за да
бъде до него в силно укрепения Фюрербункер под Райхсканцлерството. Докато
войници от Червената армия се приближават към бункера, Ева Браун и Адолф Хитлер
сключват граждански брак с кратка церемония на 29 април 1945 г. със свидетели
Йозеф Гьобелс и Мартин Борман. След брака законното й име става Ева Хитлер.
Когато подписва удостоверението за брак тя написва буквата B, но я задрасква и
написва Хитлер.
24 часа по-късно двамата заедно се самоубиват в стая на
бункера. Около 15.30 ч. на 30 април 1945 г.
Адолф Хитлер сдъвква капсула с цианид и се застрелва в дясното
слепоочие, на Ева е достатъчен и само цианида. Телата им са изгорени в двора на
Райхското канцлерство в непосредствена близост до Фюрербункера.
Овъглените останки са открити от руснаците, които ги
погребват в базата на СМЕРШ в Магдебург, Източна Германия заедно с телата на
Йозеф и Магда Гьобелс и шестте им деца.
Любопитен факт е, че след войната е открит дневника на Ева
Браун от 1935 г., който тя започва точно на рождения си ден, 6 февруари 1935
г., и в който на 22 страници описва въпросите, които са я вълнували в ранните
етапи на отношенията и с Хитлер. „Толкова съм щастлива, че той ме обича толкова
много и се моля това да продължи винаги. Едва ли ще бъде моя грешката, ако
някога престане да ме обича. Много съм нещастна, че не мога да му пиша, и този
дневник служи като отдушник на моите терзания”, споделя Ева на белия лист.
Следват и други откровения: „Прекарахме хубав следобед, а в
края на деня той изведнъж реши, че трябва да се прибира и тръгна към гарата.
Имах лошо предчувствие, макар да се надявах, той не дойде през следващите две
седмици. Не знаех дали ми е сърдит… търсих причина, за да разбера защо си
тръгна без дори да каже довиждане”; „Той има нужда от мен само в определени
моменти и с определена цел, в противен случай това не би могло да бъде
възможно. Това е идиотщина. Когато ми каза че ме обича, той имаше предвид, че
ме обича само в този ограничен смисъл, подобно на обещанията си, които никога
не изпълняваше. Защо ме измъчва така, когато може всичко да приключи толкова
бързо?”.