На 8 април 1965 г. се самоубива бившият партизански командир
Иван Тодоров - Горуня, лидер на група, подготвяща държавен преврат в България,
насочен срещу ръководството на държавата и на управляваща Българската
комунистическа партия чрез сваляне от властта на нейния най-висш лидер Тодор
Живков и политиката.
Иван Тодоров – Горуня е роден на 2 януари 1916 г. в село
Горна Кремена, Врачанско. Сведенията за неговия ранен живот са доста оскъдни.
Известно е, че отначало упражнява каменоделски занаят. През 1932 г. става член
на РМС, а през 1939 г. и на БРП. През 1939 г. е осъден на 7,5 г. лишаване от
свобода за терористична дейност. В затвора установява близки отношения с някои
свои бъдещи съучастници в заговора - Цоло Кръстев и Цвятко Анев. Той става
първият партизанин във Врачанско през септември 1941 г., което му донася голяма
популярност в района. Горуня е командир на новосформирания врачански
партизански отряд “Гаврил Генов”, а Кръстев – политкомисар на отряда. През 1943
г. е осъден задочно на смърт. След 9.9.1944 г. Горуня заема ръководни постове
във Врачанско
Тодор Живков идва на власт през 1956 г. с критика против
“култа към личността”, също както и Никита Хрушчов. Отначало той застава начело
на БКП, която контролира целия държавен апарат, а през 1962 г. заема и поста
министър-председател. Живков чувствително либерализира режима, а в плановото
стопанство се опитва да въведе пазарни принципи. Сталинистите в България, сред
които е и Горуня, смятат, че Тодор Живков прави недопустими отстъпки пред
капитализма.
Горуня иска смяна на партийният курс, а следователно и на
държавната политика, но не в посока на демократизация, както става преди това в
Унгария и малко по-късно в Чехия. Горуня всъщност иска да върне България към
“правоверния” комунизъм и опонира на Живков от крайно леви позиции. Заради това
още през 1959 г. е осуетено избирането му за ръководител на Врачанската окръжна
партийна организация и известно време дори му е забранено да посещава този
район.
След време е опростен и става кандидат-член на ЦК на БКП, а
после и член на ЦК на БКП. Не закъсняват и държавните му постове: отначало
(1961-1962 г.) е заместник-министър на земеделието, а след това е председател
на Комитета по водното стопанство при МС.
На 14 октомври 1964 г. в Москва е свален Хрушчов. Новото
ръководство на КПСС начело с Леонид Брежнев поема, без да го афишира, курс към
частична реабилитация на Сталин. Българските сталинисти решават, че е настъпил
удобният момент да свалят Живков.
Първоначално съмишлениците на Горуня смятат, че в ЦК има
достатъчно противници на първия секретар, за да го свалят с гласуване. Скоро
обаче става ясно, че партийното ръководство се ползва с подкрепата на
мнозинството. На пленум на ЦК на БКП през декември 1964 г. ген. Иван Бъчваров,
завеждащ административния отдел на ЦК на БКП, предлага Живков да бъде свален от
поста ръководител на партията, защото няма необходимите качества. Бъчваров е
критикуван още на пленума само словесно. Скоро след това обаче е отстранен от
поста си, даващ му известен контрол върху армията и милицията. Изпращат го
посланик в ГДР, което е понижение. На 24 ноември 1966 г. на път от София за
Берлин Бъчваров загива при самолетна катастрофа край Братислава. И до днес
някои считат, че е убит.
Бъчваров няма нищо общо с групата на Горуня, но опитът
подсказва на заговорниците, че „тиранин не се сваля с мирни средства”. Горуня
се свързва първо с генерал Цоло Кръстев. Той е със средно образование, но
заради старите си партийни заслуги е на дипломатическа работа. Двамата заедно
решават да привлекат на своя страна висши военни. Ядрото на заговора са
“гаврилгеновци”.
Комендантът на Софийския гарнизон генерал-майор Цвятко Анев
някога е бил заместник-командир на отряда; началникът на кабинета на министъра
на отбраната полк. Иван Велчев е бивш командир на чета в отряд “Гаврил Генов”.
Военният министър ген. Добри Джуров, както и Тодор Живков, обаче са партизани
от отряда “Чавдар”, чиито бивши членове сега заемат възлови постове в партията
и в държавата. Така че борбата за власт се води фактически между партизани от
два отряда.
В конспирацията са привлечени ген. Мичо Ерменов,
заместник-началник на Главното политическо управление на армията, и началниците
на отдели в министерството на отбраната ген. Любен Динов и полк. Цанко Цанков
от МНО. Планът предвижда на заседание на ЦК Тодор Живков да бъде сменен под
военен натиск. Предложението трябва да направи ген. Динов, който след свалянето
на Хрушчов настоява да се действа веднага. Ръководителите на заговора обаче
предпочитат предпазливо да подготвят почвата за своята военнополитическа акция.
Решено е да се действа на пленум, насрочен за съботен ден,
защото тогава военните и милицията имат само дежурни и ще им бъде трудно да
организират противодействие. Така новият ЦК на БКП и правителството през тези
дни ще разполагат с време да стабилизират положението. Ген. Анев със сили на
столичния гарнизон трябва да овладее партийния дом и да парира охраната, вярна
на Живков. Полк. Велчев има задачата уж от името на министъра да извика
командващите на армии и да ги задържи, а на тяхно място да изпрати посветени в
заговора офицери. Представителната рота на столичното комендантство и
охранителният батальон на военното министерство трябва да овладеят щаба на
Първа армия и министерството. Подполковник Димитър Костов от Главния команден
пункт на ВВС е натоварен да блокира всички летища и да предотврати излитането
на бойни самолети. Самият Живков трябва да бъде арестуван.
В цялата група на Иван Тодоров се спазва строга
конспиративност. Горуня е наричан Доктора, а Велчев - Болното момче. За да не
стане провал, заговорниците се срещат само когато "кашлят малко", т.
е. когато опасността да ги заподозрат е нищожна. Предпочитат да намират
служебен повод за среща. Когато около тях става напечено, те говорят за
"вдигане на температурата", а мерките, които трябва да се вземат,
наричат аспирин, хинин и т. н. Разговорите в закрити помещения се избягват. В
краен случай се говори шепнешком при пуснато радио или чешма или на отворен
прозорец, така че уличният шум да заглушава думите. Никой, освен Горуня и може
би ген. Цоло Кръстев, не знае какво правят другите заговорници и с кого са
свързани.
На 11 февруари полковник Цанков (Бончук) посещава своя стар
партизански другар, сега началник на Софийско градско управление на МВР ген.
Съби Стефанов, и му доверява, че има план за свалянето на Живков и иска
неговото съдействие. Стефанов се колебае цяла нощ как да постъпи. Надделява
лоялността към Живков, а може страхът от провокация. Той докладва на
началниците си – ген. Диков и полк. Солаков. Живков е известен незабавно. Той изразява
безпокойство и иска всекидневно информация за заговора. Образувано е дело за
оперативна разработка “Дураци”, което бързо тръгва по следите. Пръв е
разконспириран бившия командир на чета в “Гаврил Генов” полк. Иван Велчев,
който веднага е поставен под наблюдение от ДС. От подслушан негов разговор
контраразузнавачите стигат до някогашния заместник-командир на “Гаврил Генов”
ген. Цвятко Анев. Вероятно на 6 март ДС и Живков вече знаят и името на Горуня.
Междувременно мрежата се разплита и в нея излизат имената на ген. Мичо Ерменков
и на ген. Любен Динов.
Участниците са опитни конспиратори, работили дълго в
нелегалност до 1944 г. Скоро след започването на операция “Дураци” те усещат,
че са под наблюдение. Самият полк. Цанков им съобщава, че са разкрити. Тъй като
от Държавна сигурност вече са го разпитвали след разговора му с ген. Стефанов и
са го предупредили да не казва нищо, по-късно това е окачествено като
предателство към ДС. На свой ред заговорниците успяват да установят наблюдение
над преследвачите си. С оглед на положението Цоло Кръстев настоява да се бърза.
Според ген. Динов акцията е насрочена за пленума на 14 април 1965 г.
Тодор Живков отправя едно доста прозрачно официално
предупреждение. На пленума на ЦК на 23 март 1965 г. той казва, че след октомврийския
пленум на ЦК на КПСС (т.е. след свалянето на Хрушчов) някои авантюристични
елементи искали да променят партийния курс. На жаргона на комунистическата
номенклатура смяна на курса значи смяна на ръководството. Живков инспирира
критики срещу Горуня в партийния орган в. "Работническо дело", което
го принуждава да поиска среща с Първия. Живков твърди, че Горуня бил въоръжен и
охраната не искала да го пусне, но той все пак го приема. Срещата е взаимно
разузнаване.
Според Живков Горуня се държал нервно, личало, че нещо крие.
„С държането си се постарах да го успокоя” - твърди Живков. Той лукаво му
обещава да се публикува опровержение на писаното във вестника и дори кара
Горуня сам да го напише. По това време заговорниците вече подозират, че са
разконспирирани и дори съветват своя ръководител да използва срещата, за да си
признае и да избегне репресиите. Горуня обаче не дава признаци на разкаяние.
На 5 април 1965 г. Горуня съобщава на ген. Анев, че са
разкрити. Двамата решават, че главното е да запазят в тайна останалите
конспиратори. Ген. Анев унищожава писмения план на заговора и вариантите за
действие, където се съдържат много имена на офицери. Горуня и Анев се уговарят
да минат в нелегалност, като се срещнат на 10 април вечерта във Врачанско,
откъдето смятат да избягат в Румъния. При разминаване е предвиден резервен
вариант. Горуня казва: „Не знам дали ще можем да се откъснем, защото обръчът
около нас е стегнат. Опасността да ни ликвидират е голяма.”
На 6 срещу 7 април Анев се измъква от наблюдението на ДС,
замаскиран в един камион, и се укрива при кума си Борис Коларски на
Горнобанския път в София. Държавна сигурност обаче отдавна е набелязала
вероятните явки на генерала и даже е монтирала подслушвателно устройство във
фуражката му. На 8 април по обяд той е арестуван, без да успее да окаже
съпротива. В него са намерени два заредени пистолета и 52 патрона.
Горуня узнава за бягството на Анев на 7 април. На обяд той
праща по сина си бележка до един от конспираторите, в която му определя среща
следващата вечер близо до врачанското село Горна Кремена. Същата вечер той се
среща в собствения си дом на бул. “Димитър Благоев” 2 в София с полк. Велчев.
Понеже знаят, че ги подслушват, разговарят мълчешком, с бележки.
В 4 часа сутринта на 8 април в дома на Горуня се чува
изстрел. По-малкият му син Виктор открива баща си застрелян в спалнята. Ръцете
му са покрай тялото, на гърдите му е неговият пистолет "ТТ".
Изстрелян е един куршум в дясното слепоочие.
Намерено е предсмъртно писмо със следния текст, в който се
намеква очевидно за Тодор Живков: След като подготви идейния разгром на
партията, се започва физическата кървава разправа с кадрите. Жив в ръцете на
враговете на партията не съм свикнал да се предавам. Блокиран съм! Умирам, но
не се предавам.
8. IV. 1965 г.
Дори в първите часове след смъртта на Горуня партийната
върхушка все още не е сигурна, че опасността е отминала. По разпореждане от ЦК
на БКП Горуня е погребан тихомълком в родното му село Горна Кремена. Още по
онова време плъзват слухове, че е убит. Ген. Анев и полк. Велчев са убедени в
това. Според Петко Цонев в линейката на път към болницата той бил още жив, но
Мирчо Спасов го пронизал с нож.
Веднага след смъртта на Горуня и ареста на ген. Анев ДС
прибира и другите известни заговорници. От 8 до 26 април са задържани още 14
души. Ангел Солаков отива с Мирчо Спасов да уведомят Тодор Живков, който е на
почивка.
Солаков пише: В дългата разходка из планината ние го
информирахме за приключване на следствието срещу заговорниците и поискахме
неговия съвет за ликвидирането на това дело (със съд или само с партийни
наказания). Решението на Тодор Живков беше делото да завърши със съд на
главните заговорници (колкото се може обаче те да бъдат по-малко).
Според Държавна сигурност в заговора са взели участие 105
души. Девет от конспираторите са осъдени. Най-тежки присъди получават полк.
Велчев - 15 години затвор, ген. Ерменов - 10. Анев, Динов и Цоло Кръстев
получават по 8. Всички военни са разжалвани. Интернирани са 11 души, а на 192
са наложени партийни и административни наказания.
Във Врачанския край, откъдето са повечето от ръководителите
на заговора, са изключени от партията 189 комунисти, а някои са интернирани. В
армията е извършена голяма чистка. Около 250 офицери са уволнени по подозрение,
че имат негативно отношение към Тодор Живков. Командният състав е разместен.
Разжалвани са 19 старши офицери от армията и трима от милицията. Уволнен е даже
началникът на Софийското управление на МВР ген. Съби Стефанов, от когото тръгва
разплитането на заговора, тъй като забавил информацията с една нощ. Разжалван и
уволнен е началникът на политотдела на Танковата бригада в Горна баня
подполковник Йордан Воденичарски, защото разговарял няколко пъти със своя
началник ген. Ерменов, един от главните заговорници. В тези разговори Ерменов
много внимателно опипвал почвата дали Воденичарски ще ги подкрепи, но без да му
разкрива конспирацията и своята роля в нея.
През 1989-1990 г. е образувано следствие, дори ексхумират
трупа му. Разпитани са пенсионираните вече Тодор Живков, Ангел Солаков, Мирчо
Спасов и служителите на ДС, участвали в следенето и подслушването на дома му.
Те също чуват изстрела. Графологичната експертиза доказва, че предсмъртното
писмо е написано и подписано от Тодоров. Повторното следствие също заключава,
че се е самоубил.
На 15 юни 1990 г. военната колегия на Върховния съд
реабилитира осъдените заговорници, като оправдава тяхната подготовка за
преврат: „Тези деяния са били общественополезни и необходими, насочени към
събарянето на един режим, за който вече е абсолютно доказано, че е бил
диктаторски... Групата на Горуня... се противопостави с риск на живота си на
неправилни, вредни за страната и народа решения, макар и обвити в мантията на
закони.”
Заговорът на Горуня остава в сянка след демократичните
промени, защото заговорниците не са възнамерявали да променят съществуващия
тоталитарен строй или външнополитическата ориентация на страната. Дори да бяха
успели, България нямаше да тръгне по коренно различен път. Всъщност какво ли
щеше да стане с България, ако в нея беше реанимиран сталинизмът?