 |
Геологът Арие Шимрон от Йерусалим
твърди, че е открил
"почти недвусмислено доказателство", че е
намерил
гроба на Исус.
|
Само ако можеше един от най-ожесточените дебати между
религията и съмнението в божествения произход на Исус Христос да се разреши с
научно доказателство! В навечерието на Великден една история отново разбуни
християнския свят. Когато геологът д-р Арие Шимрон откри Талпиотската гробница
в Йерусалим през 1980 година, никой не твърдеше, че това е семейната гробница
на Исус. Сега обаче някои изследователи са на път да докажат, че Исус от Назарет
е бил женен, имал е дете и не се е възнесъл.
Тази хипотеза е базирана на откритите в предполагаемата
семейна гробница на Христос десет осуария – урни с кости. На една от тях е
написано на арамейски „Йоан, син на Йосиф, брат на Исус“. На друга се чете „Мария“,
различават се и още имена, свързани с Новия Завет.
Дори това да е истина, вярващите нямат нужда от
доказателства, които да изложат религиозни
им вярвания на опасност. Религията
вижда само това, което иска да види. Това е особено валидно за западното
изкуство. Християнските картини са пълни с предполагаеми доказателства за
божествеността на Христос. Неговото лице е преднамерено рисувано така, че да
копира точно неговия свръхестествен образ, пресъздаван през вековете.
Много преди Торинската плащаница (християнска реликва от
ленено платно, в която Йосиф завил тялото на Исус след неговото разпятие –
бел.ред.), Воалът на Света Вероника, известен още като Волто санто (Светлият
лик – бел.ред.), ни запознава с „истинското” лице на Христос. Според широко
разпространената история Вероника е била сред тълпата, събрала се по пътя на
разпнатия Исус към Голгота. Твърди се, че тя избърсала кръвта, потта и сълзите
от лицето Му с парче плат, което запечатва Неговите черти. Божественият лик на
Христос в изкуството с неговата дълга коса и брада е базиран на този имидж,
запазен като отпечатък върху бялата коприна, досущ като на фотолента.
 |
Воалът на Света Вероника е фалшификат.
|
Воалът на Вероника се появява в много картини като
доказателство за истинското съществуване на Исус. Ханс Мемлинг рисува Вероника,
която държи воала с лика Му. Неподписана творба от Средновековието, изложена в
Националната художествена галерия в Лондон, показва отново тайната на воала. А
през Барока художниците, в това число Доменико Фети, изобразяват свещеното
парче текстил като тайнствен и почти зловещ предмет.
Съществуват още редица портрети на Воала на Света Вероника,
не само в католическото
изкуство, но и в руските православни икони. Макар вече
почти никой да не вярва в тази история. Тя е направена на пух и прах още през
1629 г., когато тогавашният папа я обявява за невалидна и фалшива.
Автентичността на Торинската плащеница също е оборена с помощта на инфрачервена
светлина, която доказва, че „реликвата” е поредната фалшификация на
Средновековието. Воалът всъщност е средновековна легенда. По онова време
физическите „доказателства” за съществуването на Исус и други светци
изобилстват. Във всяка катедрала има по един Негов пръст, по една негова глава,
ръце или дървени трески от кръста Му. |
Торинската плащаници е една от най-прочутите реликви
на Църквата.
Това е лененото платно, в което е било увито
тялото на Христос след свалянето му от кръста.
|
По-голямата част от средновековното изкуство е в услуга на
религията и нейното почитане. Вземете великолепната стъклена архитектура на
Сент Шапел в Париж. Готическата църква е построена да бъде дом и място за
благоговеене пред реликвите от Христовите страсти, в това число Неговата корона
от тръни.
Истината е, че на християнството тези „доказателства” ще
бъдат удобни до момента, в който успяват да потвърдят установените от тази
религия вярвания. Планините от доказателства за това, че вселената работи
чудесно и без никаква божествена намеса, лесно се игнорират от тези, които
искат да вярват в Господ. Много хора предпочитат да вярват във Воала на Света
Вероника, отколкото в това, че Иисус е бил женен за Мария Магдалена и е имал
дете.
Джонатан ДЖОУНС, „Гардиън“