Орденът бил основан в Инголщад, Германия, от философа Адам
Вайсхаупт. Целта на ордена ебила чрез просвещение да се постигне морално
възвишаване на човека, което да обезсмисли господството на едни хора над други
и да подкрепи половото равенство и образованието на жените. През 1785 г. е забранен
в Бавария и прекратява съществуването си.
Символът на ордена е бухалът на Минерва, римската богиня на
мъдростта. Причина за създаването на такъв съюз е атмосферата в университета -
по това време ръководен почти само от бивши йезуити, чийто орден е закрит през
1773 г. с була на папата, която само Германия и Русия отказват да признаят.
Тогава 28-годишният Вайсхаупт се чувства изолиран като
единствен професор без йезуитско минало. Същевременно той се интересува силно
от идеите и ученията на просвещението. За да защити студентите си от
йезуитските интриги, които предусеща навсякъде, и да им улесни достъпът до
църковнокритична литература той основава „Тайният Съюз на Мъдростта”, който
първоначално съществува като литературен клуб с не повече от 20 членове. Освен
от идеите на просвещението Вайсхаупт се страхува от Розенкройцерския орден,
масонски орден придобиващ все по-силни позиции по това време и иска да му се
противопостави.
Първият подем на ордена е през 1778 г., когато бивш ученик
на Вайсхaупт и по-късен управляващ президент на регион Пфалц Франц Ксавер фон
Цвак го реорганизира. Вайсхаупт предлага обществото да се прекръсти на „Орден
на пчелите”, защото си представя, че членовете ще събират от нектара на
мъдростта под управлението на пчела майка. В крайна сметка решението пада върху
името „Съюз на илюминатите” и впоследствие „Орден на илюминатите”.
Реорганизация на ордена започва през 1780 г., след
приемането на долносаксонския благородник Адолф Книге за негов член. До този
момент орденът според самият Вайсхаупт още изобщо не е бил създаден,
съществувал е само като идея в главата му. Книге структурира илюминатите
подобно на масонска ложа. Висшето управление се поема от т.нар. ареопаг начело
с Вайсхаупт и Книге,които ръководят ордена. С тази реорганизация Ордена на
илюминатите успява да привлече редица масони и дори да инфилтрира цели ложи.
Броят на членовете нараства бързо, което същевременно води
до проблеми - до началото на края. Покрай вътрешните си раздори тайните
общества привличат вниманието на баварските власти. Властващите по това време
се притесняват от просветителните цели на тези тайни ордени, целящи чрез
инфилтрация на администрацията да променят обществения и социален ред и да
създадат „рационална държавност”. Следователно всички общества, съюзи и
сдружения, които са основани без разрешение от властващите биват забранени от
баварския курфюрст Карл Теодор на 22 юни 1784 г.
На 2 март 1785 г., след натиск от страна на Патер Франк,
канцлер фрайхер фон Крайтмайър, розенкройцерския фрайхер фон Тьоринг и други
придворни, е издаден нов указ изрично забранявайки илюминатите и масоните като
предателски и антирелигиозни организации. През април 1785 г. граф Щолберг-Росла
обявява ордена за суспендиран, сиреч временно преустановил действията си. Боде
използва това обстоятелство за да продължи сам да води дейността на
сдружението.