Днес е Денят на труда. Историята на празника се свързва с
работническото движение през XIX век и работническите протести за зачитане на
елементарните социални права.
Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато
профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300
000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов
работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители
разпръскват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4-ма.
На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското
насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6-има други
са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7 анархисти, впоследствие
оправдани като невинни.
През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал,
проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност
към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на
социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и
профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за
официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. Тъй като
най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително
за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1
май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.
Денят на труда е сред официалните празници в Република
България. Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското
дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.
От 1945 г. комунистическата власт в Народна република
България започва да отбелязва празника всяка година, тъй като в
социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение в съгласие
с идеологията, че те се управляват от работническата класа. Държавата отбелязва
Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат
участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко
населено място. Манифестиращите преминават, марширувайки през площада, като се
скандират лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това
време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни, държавни
и местни ръководители.
След демократичните промени в България през 1989 г. Първи
май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се
ангажира с организиране на масови прояви. Честването се отбелязва предимно от
социалисти и комунисти.