1876 г. при потушаването на Априлското въстание е извършено
Баташкото клане. То е извършено от османски башибозук от съседните села под
прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той получава отличия
и повишение от султана.
След началото на Априлското въстание на 20 април 1876 г.
част от въоръжените оеспособни мъже от населението на село Батак, водени от
войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник
въстават срещу турската власт. Както е застъпено в плана, бунтовниците
отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 5-хилядна
армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на
въстанието в Батак - Петър Горанов e делегат на местния революционен комитет в
събранието в Оборище.
Първенците на селото и чорбаджиите решават да спасят живота
на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си,
като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на
въстаниците.
Баташкото клане продължава от 1 до 5 май, а за избиването на
5000 мирни жители, Ахмед ага Барутанлията получава отличия и повишение от
султана.
На 1 май 1876 г. врагът е извикан от чорбаджиите на селото,
за да предадат оръжието си. След като бунтовниците предали оръжието си,
башибозуците ги нападнали и отсекли главите им. По време на „предаването” на
оръжието обаче някои от хората в селото успели да избягат, след него селището
било обкръжено, за да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили
по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били
изгорени, башибозуците стреляли напосоки към всичко, което се движело или не.
Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които
щели да издържат на пожар, като църквата и училището, но и някои от къщите на
чорбаджиите.
На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като
повярвали на агата, че, ако предадат оръжията си, ще получат милост от неговата
войска. Повече от 200 мъже, жени, деца и старци били изведени от къщата,
претърсени за ценни вещи, съблечени, за да не измърсят дрехите с кръвта си, и
накрая избити.
Барутанлията, поискал по-видните хора от селото да отидат
при него в лагера на башибозука, за предадат всичкото оръжие на батачани и за
да успокоят населението. В лагера били изпратени кметът на Батак - Трендафил
Тошев Керелов, заедно с Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър
Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв. Разбрали се, че, ако
предадат оръжието на селото, башибозукът ще го напусне, като всички видни хора,
които отишли за мир били взети заложници - оръжието или животът им. Боеприпасите
били натоварени на коне и пренесени до лагера. След което обаче всички
заложници били набучени на колове и изпечени живи или обезглавени. Хората
отново се изпокрили в църквата и училището.
Ето как сцената е описана от Захари Стоянов:
"Полуубитото население не че повярвало на
неприятелските обещания, които опитало вече няколко пъти, но като нямало друго
спасение като виждало, че и в черквата ще бъде избито, отворило вратата. Втори
път то имало злочестината да си въобрази, че и чалмата има човешко сърце, че и
хищният башибозук може да състрадава, да се умилостивява, като види с очите си
положението на затворените, удушените и стъпкани пред вратата дечица, другите
изпоплашени, които заедно с нещастните си майки и сестри плачели и късали
сърцата на присъствуващите. Картина, както виждате, една от най-ужасните и
сърцераздирателните, но картина, повтаряме ние, за човек с душа и сърце, а не
за башибозук.
Щом се подали тези последните на вратата, с голи ятагани в
ръцете, всичките затворени паднали на молба, жените показвали децата си, и за
да умилостивят някак кръвниците, искали да им целуват дръжките на окървавените
ятагани, наричали ги синове, братя и бащи. Всичко напусто! Башибозуците
погледнали хладнокръвно на всичко това; те прекрачили налягалите пред вратата
трупове като дърва и отново започнали да въртят ятаганите. И така, в черковната
ограда клането се е продължавало няколко часа.
От най-напред жертвите са били обирани и измъчвани да
изкажат своето богатство, а после са били заколвани, т. е. техният живот бил
пощаден за няколко минути, докато удовлетворят грабителската жажда на
плячкаджиите, мнозина мъже спасили своя живот, като легнали между изкланите и
се престорили на умрели".
На 20 януари 1878 г. оцелелите жители на град Батак посрещат
пристигащата руска освободителна армия.
Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската
старостилна православна църква на 17 май 2006 г. Първата икона, посветена на
тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния,
специално за канонизацията. През март 2011 г. Светият Синод на Българската
православна църква реши да бъдат канонизирани за светци просиялите от рода
български Баташки и мъченици. На 3 април 2011 г. в храм-паметника „Свети
Александър Невски” по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество
Българския патриарх Максим, бяха канонизирани новите български светци, убити
през 1876 г. в църквата в Батак.