Човекът, живял 256 години
Удивителната легенда за китаеца Ли Чинг-Юн
Ли Чинг-Юн е известен като най-дълго живелият човек в
историята, въпреки че рождената му дата така и не е определена до този момент.
Удивителната му история става известна през 1933 година, когато във вестник New
York Times се появява некролог, който твърди, че човек на име Ли Чинг-Юн, на
възраст 256 години, е починал.
Китаецът бил известен като много образован човек, вещ
билкар, учител по бойни изкуства и тактически съветник.
Всъщност, самият Юн твърди, че е роден през 1736 година,
което, до смъртта му през 1933 г., прави живот от 197 години.
Въпреки това обаче, през 1930 г., в New York Times се
появява статия, посветена на удивителния дълголетник. В нея се казва, че Ву
Чанг Шин, професор в университета Минкуо, открива правителствен документ,
според които Лий е роден през 1677 година и, че китайското императорско
правителство го поздравява за неговия 150-годишен юбилей, както и още някои
документи, които отбелязват 200-годишнина му през 1877.
Две години по-рано, през 1928 година, кореспондент на
щатския вестник пише, че много възрастни мъже от квартала на Ли в Съчуан са
били убедени, че техните дядовци са го познавали, когато са били момчета, като
по това време той вече е бил зрял мъж.
Ли започнал да събира билки от билото на планината, когато
бил на 10, както се захванал с изучаване на различни учения за дълголетие. Той
оцелявал на диета от билки и оризово вино.
По този начин китаецът изживял първите 40 години от живота
си.
През 1749 година, когато бил на 71 (може би), се преместил в
провинция Кай Ксиан, където се присъединил към китайската армия. Там започнал
да обучава войниците на бойни изкуства. Ли станал още и тактически съветник.
Един от учениците му, разказал историята на учителя Ли: На
възраст от 130 години китаецът срещнал един отчетник в планините, който по
думите му бил към 500-годишен. Отчетникът научил учителя Ли на някои специфични
техники на дишане, движения, координирани с издаване на специфични звуци и
специална диета.
Ли започнал да практикува наученото всеки ден, стриктно и
отдадено. По този начин той изкарал още 120 години живот.
Легендата твърди още, че Ли Чинг-Юн оставил над 200
наследника и 23 съпруги.
***
Най-малкият човек в света със своята котка
На 26 октомври 1956 година списание LIFE публикува уникални
снимки на Хенри Бехренс – най-малкият човек в историята.
Хенри, чиято височина е точно 72 см. съумява се забавлява с
домашната си котка.
***
"Вярващ" с гевгир на главата
В края на 2008 г. Нико Алм подава молба за нова шофьорска
книжка.
На снимката, приложена към документите, той се представя с
гевгир за спагети на главата - "най-обикновен модел, от онези, които се
продават в ИКЕА", както сам обяснява.
Служителят в транспортния отдел на австрийската полицейска
дирекция във Виена приема молбата му, без да каже нито дума.
Малко след това обаче Нико Алм е информиран, че тая със
снимката със ситото на главата няма да я бъде.
Идеологията му е съвсем земна
Той обаче се заинатява, вследствие на което в началото на
2009 г. е принуден да се подложи на преглед от служебен лекар, който го
освидетелства като "психически способен да кара кола".
Следва дълго разтакаване от страна на властите, но един ден
Нико все пак научава, че може да си получи новата шофьорска книжка, което се и
случи преди няколко дни.
Нико Алм е последовател на пародийната "Църква на
летящото спагети-чудовище", инициирана през 2005 г. от американския физик
Боби Хендерсън; гевгирът е нейният "религиозен" символ.
Последователите на спагетната религия са убедени атеисти и
се наричат "пастафари" - от pasta, италианската дума за спагети.
Тяхната идеология е съвсем земна: борба против привилегиите на установените
църкви.
Откриват се сияйни перспективи!
Защо само изповядващите определени религии имат право да
носят специфична шапка или друго покривало на главата си, като например
юдейската кипа?
Защо един убеден "агностичен атеист", като Нико
Алм, да не може да носи каквото си иска на главата?
Акцията на австрийския специалист за онлайн реклама и
председател на Централния съвет на нерелигиозните се увенча с успех.
Гевгирът бе признат в Австрия за култов атрибут. Сега Нико
Алм се бори за официално признаване на изповеданието на
"пастафарите".
Откриват се сияйни перспективи и за онези, които са
психически неспособни да карат кола. А такива има не само в Австрия.