ДПС се опитва активно да задейства "закона за скачените
съдове" - този път с Патриотичния фронт. Целта е конфликтът с ПФ да стане
централен за политическия ни живот. Това се твърди в новия месечен доклад на
института "Иван Хаджийски", посветен на основни събтия в политическия
живот в страната и събтията в света.
"Събитията, които наблюдаваме в ДПС, са безпрецедентни.
Никога преди това открито не са говорили за фашизъм и неонацизъм в българския
парламент", обясняват анализаторите.
Според тях с фактическия ултиматум към ГЕРБ, че ДПС няма да
подкрепя никоя тяхна инициатива до оставане на ПФ в управлението, Движението
подтиква Борисов да се самоопредели. Едновременно с това му внушава да потърси
„голямото разбирателство“ с тях за възможни по-сериозни конституционни промени
и преконфигурация на българската политика.
"Атака" изпада във все по-голяма криза, смятат още
от института "Иван Хаджийски". "АнтиДПС, антитурското и
антициганско говорене са останали назад в миналото, а и вече са монополизирани
от ПФ. Руската карта все по-активно се изземва от БСП. А в ситуация на високо
международно напрежение и несигурност, социалната проблематика трудно може да
бъде убедително защитена като приоритетна", се казва в доклада. Конгресът
на БСП потвърждава левия курс на Миков със засилена лява, проруска и анти САЩ
реторика. "Активизацията на АБВ пък цели да покаже ключовото значение на
партията в управленската формула и да я превърне в паралелен център на послания
и политики", се обяснява в съкратения вариант на доклада на "Иван Хаджийски",
в който този път темата за ГЕРБ и управлението почти не е засегната. (Пълната
версия е достъпна само за абонати).
Акцентът е върху реформаторските намерения, които се
свързват с министрите на РБ и с Ивайло Калфин от АБВ.
"Отново наблюдаваме засилване на говоренето за реформи,
включително и от парламентарната трибуна при откриване на новата сесия на
парламента. Същевременно за първи път се чуват по-сериозни констатации, че
реформите са забавени и не вървят. Здравната реформа е оспорвана сериозно.
Пенсионната реформа е белязана от огромната активност на министър Ивайло
Калфин. Неговата инициатива е и с най-висока управленска цена – залог за
участието на АБВ в управлението. Това я оставя в донякъде висящо положение.
Образователната реформа провокира несъгласия между министър Танев и излъчилия
го РБ, от една страна, и между министъра и президентството, което излезе с
различни от неговите виждания на специално заседание на своя Съвет по
образование. Най-сериозен интерес и движение, и то във всички посоки,
предизвика съдебната реформа. Многобройните и разнопосочни комбинации във
връзка с нея носят белега на импровизация и не внушават убеждението, че
мнозинството има ясен план и ясна воля за провеждане на реформата.
Антикорупционната стратегия на Меглена Кунева е поредната реформаторска
инициатива през април. Тепърва ще наблюдаваме развитието й", гласят
изводите в доклада по въпроса.
Геополитическото разделение във все по-голяма степен
определя релсите, по които се движи политическият живот у нас, смятат
анализаторите. Според тях "БСП и „Атака“ са твърдо на проруската писта.
БСП се обяви категорично против санкциите, АБВ дори предложи референдум за
отмяната им. От другата страна стоят министрите на външните работи и обраната,
както и президентът. Борисов прави опити да балансира в някакъв своеобразен
негов „германски“ вариант (германската позиция по казуса Украйна се стреми към
подобни баланси)".
В глобален план април изглежда по-скоро преходен
Липсват изявления на големите световни лидери в духа на
„втора студена война“, не се водят драматични сражения в Украйна, разсичането
на иранския ядрен възел изглежда по-близо от всякога, неизвестно е
здравословното състоянието на лидера на Ислямска държава, саудитската атака в
Йемен е разколебана. Погрешен обаче би бил изводът за геополитическо
разведряване. Ситуацията по-скоро напомня за „затишие пред буря“, смятат
анализаторите.
Международното напрежение се запазва, без да се разраства
видимо. Паралелно се движат различни мегапроекти: Трансатлантическа интеграция
(преговори по ТТИП САЩ – ЕС); Транстихоокеанско стратегическо партньорство
(преговори САЩ – Япония); „Един пояс,
един път” (преговори за икономически коридор Китай – Пакистан наред с
икономическия коридор Бангладеш – Китай – Индия – Мианмар); БРИКС (Русия пое
председателството на групата и подготвя нова среща на върха). Има положителни
сигнали за разведряване, но всичките те са поставени под условие. Създава се
впечатлението, че големите световни играчи „преброяват“ съюзниците си и търсят
нови.
Първата среща на върха Украйна – ЕС след споразумението за
асоциация завърши с взаимно разочарование, според признания и от двете страни.
Исканията на Киев: европейски миротворци в Донбас; безвизов режим; перспектива
за еврочленство след пет години; спешна финансова помощ. Отговорът на ЕС:
военна мисия няма да има; безвизовият режим се отлага; нови членове ще се
приемат след десет години.
Ключово значение за отношенията ЕС – Русия придобива
въпросът за удължаването на санкциите, който ще се решава през юни. Това е и
срокът, в който може да се очаква възобновяване на военните действия. Новата
война в Украйна продължава да бъде на хоризонта, но цената й става все
по-висока и Европа изглежда все по-малко склонна да я заплати.