1953 г. Световният съвет на мира награждава посмъртно с
„Почетна награда на мира” български поет Никола Вапцаров. Вапцаров е удостоен с
тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки
страни за неговия „изключителен принос в делото на мира и дружбата между
народите”.
Паметен знак и грамота са връчени на майката на поета Елена
Вапцарова на Втория световен конгрес на мира, събрал на своя форум във Варшава
през 1953 г. представители от 80 страни - хора от различни националности и
произход, с различна професия и религия, с различно социално положение. На
конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени
международни награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и
борци за мир срещу войната.
В официалната информация по награждаването не е упоменато
откъде е дошло предложението. Знае се, че поезията и биографията на Вапцаров е
представила пред журито полската писателка Ванда Василевска, която е превела
стиховете му на полски език. Вапцаров по това време вече е преведен на десетки
езици.
През юли 1952 г. в страната и извън нея е организирано
честване паметта на разстреляния преди десет години на Христова възраст поет
Никола Вапцаров от фашистката власт с чудовищното нелепо „обвинение”, че се е
борил срещу немските окупатори в страната, против изпращането на български
войници на Източния фронт. Навярно преводите и това всенародно честване с гости
от много страни да са подсказали кандидатурата на българския поет пред журито.
Българските писатели и поети определят това признание,
адресирано и към силната гражданска българска литература, излъчила техен
събрат, заел подобаващо място в историята на световната литература.
Никола Вапцаров е активен член на Българската комунистическа
партия (преди легализирането и институционализирането й). На 23 юли 1942 г. е
осъден на смърт за терористична дейност и още същата вечер е разстрелян.