На 27 юни 1905 г. моряците на броненосеца
"Потьомкин", един от най-важните кораби на руския черноморски флот,
въстава срещу репресивното отношение на офицерите си. Събитието е увековечено
впоследствие от станалия класически филм на Сергей Айзенщайн и е митологизирано
като прелюдия към болшевишката революция от 1917 г. Бунтът е организиран от
социалдемократите, които се надяват през есента да въстанат едновременно
екипажите на всички кораби от черноморския флот.
На "Потьомкин" събитията обаче започват по-рано,
тъй като корабът е на учения и не може да координира действията си с
останалите. Надигането е предизвикано от зам.-командира на кораба, който
наложил сурови наказания на моряците, тъй като те отказали да ядат сервираното
им развалено месо, и дори ги заплашил с екзекуция. В същото време дисциплината
в руския военноморски флот е била изключително сурова, а моралът - крайно нисък
вследствие на загубата на руско-японската война.
След началото на бунта са убити 7 от 18-те офицери на борда
на "Потьомкин", включително кап. Евгений Голиков и заместникът му
Иполит Гилярковски. Останалите са арестувани. Когато корабът пристига в Одеса,
развял червен флаг, обаче се стига до разрив между моряците и вдигналите се на
стачка работници, а властите вземат мерки, за да успокоят положението.
Когато разбира, че бунтът няма да се разрасне,
"Потьомкин" отплава за Румъния и екипажът се предава на властите в
Констанца. Повечето от моряците остават в страната до болшевишката революция от
1917 г., а румънските власти бързо връщат кораба на Русия.