2007 г. Либия екстрадира всичките шест българи, задържани по
обвинение за заразяването на стотици деца със СПИН. Медицинските сестри
Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана
Димитрова, заедно със съпруга на Кристияна доктор Здравко Георгиев и
палестинският студент по медицина Ашраф ал-Хаджудж, бяха арестувани в Бенгази
на 9 февруари 1999 г. и останаха в либийските затвори общо 2755 дни. Те бяха
обвинени през 2000 г. в умишлено причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази с
цел дестабилизация на Джамахирията.
Към процеса бяха задочно привлечени и още двама български
граждани - Емануела Колева и Смилян Тачев, обвинени заедно с основната група
подсъдими в нарушение на моралните норми и валутните закони на Либия. През 2002
г. медиците бяха оправдани по обвинението в заговор срещу държавата, но
междинна инстанция запази и продължи делото по останалите обвинения - умисъл,
отровителство, прелюбодеяние, употреба на алкохол, незаконни трансфери на
валута.
На 6 май 2004 г. медицинските сестри и Ашраф получиха
смъртни присъди чрез разстрел. Здравко Георгиев бе осъден само по по-леките
обвинения, както Колева и Тачев, които бяха напуснали Либия преди началото на
процеса. През 2005 г. Върховният съд на Либия отмени постановените смъртни
присъди и върна делото за ново разглеждане. През 2006 г. присъдите бяха
препотвърдени от Апелативния съд, а на 11 юли 2007 г. - окончателно потвърдени
от Върховния съд.
На 17 юли 2007 г. смъртните присъди на българите бяха
заменени с доживотен затвор от Висшия съдебен съвет на Либия. На 24 юли с.г. Вълчева,
Ненова, Сиропуло, Червеняшка, Димитрова, Георгиев и Хаджудж се завърнаха със
специален полет на летище София, след като преговорите по тяхното
освобождаване, продължили над осем години, завършиха с посредничеството на ЕС и
Франция.