1996 г. оригинал на „История славянобългарска” на Паисий
Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Той оставя
ръкописът, увит във вестник, при секретарката на директора на музея Божидар
Димитров.
Експертиза от археографска комисия при Народната библиотека
„Св. Св. Кирил и Методий” потвърждава, че това е оригиналът - авторски препис
на самия Паисий, открит в Зографския манастир през 1906 г. от проф. Йордан
Иванов. След продължил повече от година спор за съдбата на ръкописа през 1997
г. президентът на България Петър Стоянов (1997-2002) и Министерството на
културата решават ръкописът да се върне в Зографския манастир.
На 12 януари 1998 г. на церемонията по предаването на
историческия ръкопис присъстват президентът Петър Стоянов, министърът на
културата Емма Москова и главният прокурор Иван Татарчев. Игуменът на
Зографския манастир архимандрит Амвросий получава ръкописа от директора на
Националния исторически музей Божидар Димитров. Днес „История славянобългарска”
се пази в Зографския манастир в Атон до служебника на патриарх Евтимий,
Драгановия миней и други ценни ръкописи.
Скандалът, свързан със Зографския препис на „История
славянобългарска”, започва през 1991 г. след завръщането на
министър-председателя на България Димитър Попов (1990-1991) от посещение в
Гърция, в рамките на което посещава българския манастир „Св. Георги Зограф” в
Атон.
В отговор на неговата молба към светогорските монаси да
позволят оригиналът на „История славянобългарска” да бъде изложен за поклонение
в България, бившият шеф на ефория „Зограф” в София Петър Митанов публично
заявява, че ръкописът на Паисий Хилендарски се намира в България. Ръкописът е
изнесен тайно от българската обител на полуостров Атон в Света гора през 1988
г. В продължение на осем години тя стои заключена в касата на началника на
българското разузнаване.