1185 г. братята Асен и Петър обявяват в Търново въстание
против византийската власт. Това въстание се превръща в освободително движение
на българите в днешна Северна България и завършва със създаването на Второто
българско царство, управлявано от династията на Асеневци.
Въстанието избухва в благоприятната обстановка, създадена в
края на 1185 г., когато в резултат на дворцов преврат във Византийската империя
настъпват сериозни вътрешни смутове и тя започва да търпи поражения в битките
срещу външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в пределите й
нормани успяват да заграбят Албания и Македония и да стигнат чак до Одрин.
В този момент византийският император се решава на една
крайно непопулярна мярка - да обложи българското население с извънреден данък,
за да напълни хазната във връзка с предстоящата си женитба за унгарска
принцеса. Това предизвиква спонтанното надигане на населението в Северна
България, към което се присъединяват и част от власите, живеещи отвъд Дунав.
Начело на въстанието застават двамата търновски боляри Асен
и Петър, които са недоволни от отказа на императора да им даде искано от тях
владение в Стара планина. Под тяхно ръководство въстанието придобива
организиран характер и победите не закъсняват. За кратко време те освобождават
по-главните селища от Северна България и успяват да проникнат през
старопланинските проходи в Тракия.
През лятото на 1186 г. византийският император Исак II Ангел
решава да се справи с въстаниците и с голяма войска тръгва срещу тях. При
невъзможността да му се противопоставят Асен и Петър са принудени да изтеглят
своята войска на север от Дунав.
След завръщането на императора в Цариград те отново
преминават в българските земи със съюзническа куманска конница и продължават
въстаническите си действия. Опитът на императора повторно да ги разгроми не
успява и през пролетта на 1187 г. той е принуден да сключи примирие с тях, с
което официално признава възобновяването на българската държава на север от
Стара планина. Заради големия си авторитет по време на въстанието начело на
държавата като цар е поставен Иван Асен I (1187-1196).