1856 г. избухва Втората опиумна война. Войната се води от
Великобритания срещу Китай в опит да се разширят британските търговски
привилегии в Китай.
Когато Великобритания, Франция и Русия завършват Кримската
война и освобождават силите си, британците започват да търсят повод за военен
конфликт с империята Цин. Такъв повод става задържането от китайските власти на
английския кораб „Ароу”, занимаващ се с контрабандна търговия.
На 8 октомври 1856 г. китайски чиновници се качват на борда
на „Ароу” - китайски кораб, плаващ под флага на Великобритания. По това време
съществува подозрение, че този кораб се занимава с пиратство, контрабанда и
търговия с опиум. Арестувани са 12 души и, въпреки протестите на Великобритания,
те не са освободени. След този инцидент Великобритания обявява война на
империята Цин.
В края на октомври 1856 г., британска ескадра извършва
бомбардировка на пристанището Гуанчжоу. В началото на 1857 г., във военните
действия участват и американски кораби. Скоро към Англия се присъединява и
Франция. Възползвайки се от разрастващия се конфликт, Русия предлага на
Цинската империя военна помощ, в замяна на териториални отстъпки. През 1858 г.
бил сключен Айгунския договор, по силата на който Русия получава правата над
левия бряг на река Амур и контрола над Усурийския край.
През 1860 г. обединена англо-френска армия започва военни
операции на Ляодунския полуостров и в северен Китай, превземайки Тянцзин. В
решаващо сражение, в края на септември, край Пекин англо-френската артилерия
разгромява манчжуро-монголската конница. Пътят към Пекин е открит.
Неподготвените за война цински войски са напълно разбити. Освен това, цинската
империя по това време е напълно обезкръвена от продължаващото Тайпинско въстание.
При така възникналата ситуация, Русия изисква от Китай пълното предаване на
Усурийския край, което е скрепено с Пекинския договор от 1860 г.
В резултат на Пекинското споразумение от 18 октомври 1860 г.
търговията с опиум в Китай е легализирана. Християните получават пълни
граждански права, включително право на собственост, както и правото открито да
проповядват религията си.