1922 г. британският археолог Хауърд Картър открива
гробницата на фараона Тутанкамон в Долината на царете в Египет. Небхеперура
Тутанкамон е последният египетски фараон от могъщата Осемнадесетата фараонска
династия, управлявала Египет векове наред.
Младият фараон става едва ли не най-известният владетел на
Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил
забележима следа в своето управление. Популярността му се дължи както на
уникалността на разкритието (до този момент всички известни царски погребения,
а и не само царски, са разграбени от иманяри), така и на т.нар. „проклятие на
фараона”. Според слуховете „смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал
да наруши спокойствието на фараона”.
По онова време Хауърд Картър е сред най-големите капацитети
в египтологията. Изучава древната цивилизация още от юноша, когато Пърси Нюбери
го взима в екипа си да прерисува фреските в гробницата „Бени Хасан”. Години
по-късно Картър се запознава с лорд Карнаворн, който финансира всичките му разкопки,
включително издирването на гробницата на непознатия дотогава фараон Тутанкамон
През ноември 1922 г. археологът намира гробницата на
Тутанкамон, а на 16 февруари следващата година отваря погребалната камера и
пръв вижда саркофага на владетеля.
Картър използва нагорещени метални пръти за отварянето на
саркофага и снемането на златната траурна маска - варварска технология според
съвременните разбирания. В онези години обаче точно този метод няма конкуренция
сред научната общественост. След отварянето на саркофага мумията повече от
година е изложена на въздействието на въздуха и слънчевите лъчи, което води до
сериозното й повреждане - останките се разпадат на 13 отделни части.
В Музея в Кайро са изложени над 1700 предмета, намерени в
гробницата на Тутанкамон. Много други с по-малка стойност се пазят в
складовете. Две дълги зали и едно по-малко помещение са изпълнени с
многобройните експонати. Безспорно най-ценният артефакт е позлатената
погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.