1917 г. започва Октомврийската революция в Русия. В
Петербург болшевиките на Владимир Ленин и Лев Троцки свалят правителството на
Александър Керенски.
Революцията довежда до създаването на Съветския съюз -
първата комунистическа държава в света, както и първата от класическите
тоталитарни системи на 20 в.
На 16 март 1917 г. абдикира последният руски император
Николай II. Властта в Русия е поета от временното правителство на Керенски.
Малко след това в Петроград пристига Ленин. Той констатира, че има великолепна
възможност малобройната, но дисциплинирана комунистическа партия да вземе
властта.
Първият опит за въстание през юли 1917 г. се проваля и
вождът на революцията е принуден да се укрива. Но вторият опит през октомври
1917 г. вече е успешен. Начало на въоръжената акция дава залпът на крайцера
„Аврора”. С щурм, въпреки липсата на съпротива, е превзет Зимният дворец и са
арестувани членовете на Временното правителство. Начало на въоръжената акция
дава залпът на крайцера „Аврора”. Ключова роля в болшевишкия преврат изиграва
Лев Троцки, чието истинско име е Лейба Давидович Бронщейн.
В качеството си на председател на Петроградския съвет на
работническите и войнишките депутати той е на практика военен ръководител на
преврата. Именно по негови указания първо са атакувани ключови обекти като
Централната поща, Държавната банката, гарите и др. Болшевиките бързат да сложат
ръка и върху всички търговски и частни банки, бижутерийните магазини, сейфовете
на големите търговски предприятия, частните взаимоспомагателни каси, банковите
филиали в заводите.
Установена е „диктатура на пролетариата”, създадено е
първото съветско правителство - Съвет на народните комисари начело с Ленин. По
негова заповед на 6 януари 1918 г. е разпуснато законно избраното чрез свободни
и демократични избори Учредително събрание. Последица от октомврийския преврат
е разрушителната гражданската война в Русия. Официалното название Велика
октомврийска социалистическа революция всъщност има за цел да прикрие нейния
истински характер.
По същество това е въоръжен преврат срещу демократичното и
републиканско управление на либерали и социалисти, което идва на власт след
Февруарската революция от 12 февруари 1917 г. Временното управление е съюз, от
който цели да прокара политически реформи, създавайки демократично избираема
изпълнителна и законодателна власт. По своята същност болшевишкият преврат от
1917 г. се явява феодална и монархическа реакция срещу демократичното и
републиканско правителство на Русия.
На практика наложеният съветски строй осъществява мащабна
рефеодализация на страната и реставрация на крепостничество. Освободените през
още през 1861 г. руски селяни са закрепостени отново в изградените колхози и
совхози. Те нямат право да сменят местожителството си, не притежават паспорти и
не могат да пътуват из страната. В подобно положение са и работниците, които не
могат да напускат заводите. Съответно цялото население на СССР е закрепостено
върху територията на страната и не може да излиза зад граница.
Създадената през октомври 1918 г. от Ленин първа в света
Социалистическа държава на работниците и селяните всъщност представлява
германски протекторат чак до разгрома на Германия, през ноември 1918 г. Немците
осигуряват на новия режим военна и материална помощ. Финансовата подкрепа за
болшевиките започва още от края на 1914 г. Според германските официални
документи болшевиките са получили 72 млн. златни марки, като по-голямата част
от сумата е връчена след 7 ноември 1917 година. Финансирането е прекратено през
юли 1918 г., когато е убит германският посланик в Москва граф Мирбах.
Към началото на 1917 г. затегналата се война силно нажежава
обстановката в Петроград. Военната хиперинфлация води до това, че
производителите започват масово да задържат хляб, надявайки се на още по-голямо
увеличение на цените.
В Петроград започват брожения; през февруари 1917 г. на
улиците се появяват тълпи с надписи на плакати „Долу войната!“. Тежките загуби
по време на войната засилват мнението, че цар Николай II не е способен да
управлява.