 |
Коста Паница заедно със Захарий Стоянов и
Димитър Ризов.
|
Коста Паница е един от главните поддръжници на княз
Александър Батенберг и един от главните организатори на контрапреврата. След
възкачването на княз Фердинанд I на
българския престол, Паница обмисля идея за организиране на заговор. На 21
януари 1890 година заговорът в столичния гарнизон за убийството на княз
Фердинад е разкрит, а негов организатор е майор Коста Паница. Той е осъден от
военния съд на смърт и е екзекутиран на 16 юни.
Костадин Атанасов Паница е роден във Велико Търново. Обучава
се в Одеското военно училище в периода от 1875 г. до 1876 г. През 1876 година
участва като като куриер по време на Априлското въстание, но след провала му
емигрира в Румъния.
През 1976 г. е доброволец в Сръбско-турската война в отряда
на генерал-майор Черняев. Същата година на 21 октомври постъпва в армията на
Русия. Става част от опълчението на България при подготовката на Руско-турската
война. Опълченец е от VI-а дружина на III-а Опълченска бригада. Участва в
битките при Стара Загора и връх Шипка.
За военните си постижения е награден за храброст с войнишки
кръст „Свети Георги“. Повишен е в звание "прапорщик" (младши офицер).
По-късно е произведен в първо офицерско звание — подпоручик.
През 1878 г. Паница се среща с Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Драган
Цанков, Марко Балабанов, капитан Райчо Николов, Георги и Никола Живкови и
други, докато служи в Българската войска и в Търново. Те заедно основават
комитет „Единство", чиято цел е да оказва помощ на тракийските и
македонските българи. Паница е член на комитета и след избухването на
Кресненско-Разложкото въстание е акредитиран да събира пари, да набира
доброволци и да търси начин за закупуване на оръжие.
След потушаването на Кресненско-Разложкото въстание през май
1879 г. Паница служи във военната милиция на Източна Румелия. След като е
командирован в Русия, завършва Константиновското военно училище и
Петербургската военно-юридическа академия. През май 1884 г. се завръща в
Княжество България. Назначен е за военен прокурор в Русе и е произведен в
звание капитан.
Паница участва активно в Съединението на Княжество България
и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. По време на Сръбско-българската война
е командир на Смолчанския партизански отряд, в който влизат стотици доброволци
от Македония.