По заповед на Иван Грозни започва избиване на населението на
Новгород.
Иван IV Василевич (Грозни) е роден на 25 август 1530 г. в с.
Коломенское. – Княз е на цяла Русия от 1533 г., първият руски цар от 1547 г.
Син е на Василий III (1479-1533 г.). Активно се включва в държавната политика
от времето на създаването на т. нар. Избрана рада (1549 г.), чийто фактически
ръководител е А. Ф. Адашев. Стреми се да укрепи самодържавието и да
централизира държавата.
През 1549-1560 г. провежда реформи в областта на централното
и местното управление, реорганизация на армията и др. В резултат на военните
походи на Иван IV Грозни през 1547-1552 г. е присъединено Казанското ханство,
през 1556 г. - Астраханското ханство. Под руска зависимост попадат сибирския
хан Едигер (1555 г.) и Голямата Нагайска орда (1557 г.). След падането на Радата
(1560 г.) еднолично провежда политика за укрепване на самодържавната власт.
Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море, но
започва присъединяването на Сибир (1581 г.). Още по време на Ливонската война
засилва борбата си с остатъците от феодалната разпокъсаност, най-разпространени
методи за борба с политическите противници стават заточението и смъртното
наказание.
През 1565 г. е въведена опричнината. Избити са голяма част
от привържениците на Владимир Андреевич Старицки, а през 1569 г., самият Старицки
е заставен да изпие отрова. Наказани са Новгород и Псков в обвинение за стремеж
към поданство на "литовския крал". Засилва се крепостническият гнет.
Голяма е ролята му в разработването на официалната идеология на самодържавието.
Оказва влияние върху
съставянето на редица литературни паметници от средата на ХVI в., изиграва
важна роля в организацията на книгопечатането. По негова инициатива е
осъществено строителството на храма "Василий Блажени" в Москва. Умира
на 18 март 1584 г. в Москва.