1199 г. с була на папа Инокентий III е признат новият
духовно-рицарски орден - Тевтонския орден. Това е третият голям рицарски орден,
основан по времето на кръстоносните походи в Палестина след ордена на йоанитите
(Малтийския орден) и ордена на тамплиерите.
По време на Третия кръстоносен поход през 1190 г. немски
благородници и търговци основават братство към една полева болница, което да
има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта
Сен Жан д’Акр в Галилея. Арабите завоюват града три години по-рано, но преди
това още от 1104 г. той е в ръцете на кръстоносците и е главно седалище на
хоспиталиерите-йоанити. Понеже Йерусалим и Яфа са загубени, кръстоносците под
предводителството на Ричард Лъвското сърце се борят ожесточено.
На следващата 1191 г. крепостта пада и Сен Жан д’Акр става
столица и главно пристанище на кръстоносците в Палестина за почти век. Тук
Братството построява болница и църквата „Св. Мария”. По-късно (21 декември 1196
г.) папа Целестин III дава на Братството привилегии като на другите ордени.
На голямо събрание, през пролетта на 1198 г., немските
рицари решават да превърнат братството в Рицарски орден, приемайки правилата на
йоанитите и темплиерите. Папа Инокентий III признава новия духовно-рицарски
орден с була и определя задачите му: защита на немските рицари и поклонници,
лекуване на болни, борба с враговете на католическата църква. Рицарите и
свещениците получават правото да носят бяла мантия с черен кръст.
Папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната
власт на местните епископи на 1 октомври 1218 г., с което орденът получава
почти неограничени права. На 9 януари 1221 г. той приравнява напълно ордена с
другите два действащи рицарски ордени - на йоанитите и темплиерите.