На 4 февруари, през 1923 година, ВМРО извършва неуспешен
атентат срещу Александър Стамболийски.
Александър Стамболийски е водач на Българския земеделски
народен съюз (БЗНС). Министър-председател на България в 40-то правителство
(1919-1923). Народен представител в XIV-то, XVI-то, XVII-то, XVIII-то, XIX-то,
XX-то ОНС и в V-то ВНС. Роден през 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко.
Завършил Лозаро-винарското училище в Плевен.
Ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС)
Янко Забунов. Учил философия в Хале и агрономство в Мюнхен. Участва в учредителния
конгрес на БЗС (1899). Фактически водач на БЗНС – под негово влияние съюзът е
преобразуван от съсловна организация в политическа партия.
Противопоставя се на промените в Търновската конституция
(1911) и на участието на България в Първата световна война, за което през 1915
г. е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на
Войнишкото въстание (1918) е освободен и изпратен да преговаря с въстаниците за
мирно разрешаване на конфликта.
Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов, той оглавява
въстанието и е провъзгласен за председател на т. нар. Радомирска република.
След неуспеха на бунта се укрива, но през 1918 г. е амнистиран. През 1919 г. се
включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров.
Участва в преговорите за сключване на мирен договор на
Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия,
той оглавява правителството и на 27 ноември 1919 г. подписва Ньойския договор.
След парламентарните избори през 1920 г. правителството е съставено само от представители
на БЗНС.
Правителството на Стамболийски се опитва да изведе страната
от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в
дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с
Югославия. Във вътрешен план то провежда някои реформи, като ограничаване
размера на поземлената собственост, въвеждане на трудова повинност, опростяване
на правописа. Наложено е авторитарно управление.
През 1922 г. е
проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи.
По-късно се провеждат репресии срещу БКП и срещу буржоазната опозиция. Основен
инструмент на репресиите е т.нар. Оранжева гвардия. В началото на 1923 г.
режимът на Стамболийски губи напълно подкрепа, извън средите на българското
селячество.
Срещу него е цялата българска интелигенция – лява и дясна,
македонските емигрантски организации, военните. На 9 юни 1923 г. срещу
правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от
Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. Оранжевата гвардия е
обезоръжена. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения. БКП
заема позиция на неутралитет, лишава бунтовете от подкрепа и в крайна сметка те
са потушени. Стамболийски е заловен край родното си село и убит по особено
жесток начин на 14 юни 1923 г.