В
понеделник, 14 ноември, Луната ще бъде по-голяма и по-ярка, отколкото сме я
виждали от повече от 60 години. Стига небето да е безоблачно, моментът ще е
отличен да излезем навън да я погледаме или да направим няколко снимки.
Популярното
название на явлението е „Суперлуна“ и то се случва, когато пълнолунието
съвпадне с момента, в който спътникът е максимално близо до Земята в орбитата
си. Специалното в понеделник е, че Луната ще бъде дори по-близо, отколкото
обичайно идва до нас – и съответно ще изглежда по-голяма от нормалните
„Суперлуни“.
Е, медиите
тези дни са преситени с хиперболични изказвания за предстоящото събитие – но не
бива да сме прекалено ентусиазирани, ако Луната изглежда почти като друг път
при пълнолуние. „Гардиън“ обяснява какво точно се случва и как и къде е
най-подходящо да го видим.
Колко
по-голяма ще е?
В 20:09 по
Гринуич (22,09 у нас) Луната ще премине на разстояние от 356511 километра от
Земята – тя не е била толкова близо от 1948 г. насам. Предвид, че ще е и в
пълнолунната си фаза, ще видим „Суперлуна“.
Грубо
казано, „Суперлуната“ е 30% по-голяма като размер и 30% по-ярка в сравнение с
най-малките пълнолуния – когато Луната е на най-далечно разстрояние спрямо
планетата ни – в „апогея“. По отношение на диаметъра – тя ще е 14% по-широка от
тези най-малки пълнолуния.
Но е важно
да се отбележи, че разликата между тази необичайно голяма „Суперлуна“ и други
„Суперлуни“ – като тази от 16 октомври или следващата на 14 декември – е незначителна.
Колко
по-ярка ще изглежда?
Докато една
„Суперлуна“ е с 30% по-ярка от най-малките пълнолуния, понеделнишката ще е с 15
на сто по-ярка в сравнение със средното пълнолуние. Въпреки това, в ясна нощ,
далеч от градските светлини, това ще предостави много повече лунна светлина,
отколкото в нормално пълнолуние.
Но, в
градовете или покрайнините им, разликата ще е трудна за долавяне. И, разбира
се, облаци или мъгла могат съвсем да заличат ефекта или дори да скрият напълно
Луната.
Колко
голяма ще изглежда?
Когато
говорим за размер, разликата в диаметъра между „Суперлуна“ и обикновена е около
7%. Но тъй като спътникът е високо в небето, тази разлика трудно се забелязва,
защото небето е голямо и няма с какво да я съпоставим. При сравнение с Луна в
апогей (когато е най-далеч) обаче разликата личи, и то ясно.
Лунната
илюзия
Ръстът на
реалния размер на Луната, както я виждаме, се дължи най-вече на т.нар. „Лунна
илюзия“, която влияе на нашето възприятие за размера. Когато спътникът е близо
до хоризонта, може да изглежда до 300% по-голям, отколкото когато се намира
високо в небето – а тази разлика е далеч по-солидна от реалните 7% увеличение
според разстоянието си от Земята.
„Лунната
илюзия“, както името ѝ предполага, е пълна илюзия – всъщност размерите на това,
което виждаме, не се променят значително в движението от хоризонта нагоре към
небето. Въпреки това, ако на 14 ноември излезете и се вгледате в Луната скоро
след появата ѝ, ще изпитате смесения ефект от „Лунната илюзия“ и физическия
ефект от „Суперлуната“ – а това би могло да е впечатляващо.
Какво
причинява „Суперлуната“?
Орбитата на
Луната около Земята не описва правилен кръг, а по-скоро елипса. По този начин
при обикалянето си спътникът може да е по-близо или по-далеч от планетата в
различни моменти.
Когато е от
близката страна („перигей“) и е във фаза пълнолуние, явлението се нарича
„Суперлуна“. (Името всъщност идва от псевдонаучното поле на астрологията, но е
навлязло в обща употреба.)
Как да я
видим?
Където и да
се намираме в северното полукълбо, залезът на Слънцето и изгревът на Луната ще
бъдат сравнително близо един до друг. Ако искаме да видим „Суперлуната“ в пълен
блясък, съчетан с „Лунната илюзия“, трябва да опитаме да я наблюдаваме при
издигането от хоризонта нагоре по небето.
На практика
това означава, че е необходимо в понеделник, около залез, да сме далеч от града
и да гледаме на изток.
Следващата
подобна възможност за „Суперлуна“ ще бъде на 25 ноември 2034 г., а най-близо в
настоящия век спътникът ни ще е на 6 декември 2052-а – тогава разстоянието
между двете тела ще е 356424 километра.