1967 г. в България е въведена петдневна работна седмица. С
развитието на индустриалното производство през 19 век заетоста на работната
сила от традиционните десетина часа за селскостопанските и занаятчийски
работници нараства до 12-18 часа на ден и то при тежки жизнени условия. Това
предизвиква появата на обществени идеи и социални движения за урегулиране
положението на населението полагащо наемен труд.
В Европа на 20 януари 1934 г. Адолф Хитлер като държавен
закон установява с трудовото законодателство 40-часова петдневна работна
седмица при нормиран трудов ден и платен годишен отпуск от 12 до 21 дни за
работниците. След това във Франция на 7 юни 1936 г. също е установена петдневна
работна седмица от правителството на Леон Блум.
В България на 30 декември 1967 г. е издаден Указ на
Президиума на Народното събрание за постепенно въвеждане на петдневна работна
седмица, с което ръководената от Тодор Живков държава започва въвеждането на
петдневната работна седмица.
С Постановление на Министерския съвет и Централният съвет на
Българските професионални съюзи от 13 март 1973 г. „за въвеждане на намалено
работно време и петдневна работна седмица през шестата петилетка (1971-1975)”,
процесът приключва и в 1974 г. е факт за всички работещи в цялата страна.