1951 Във Федерална република Германия е осъдена на доживотен затвор Илзе Кох, жена на коменданта на хитлеристкия концентрационен лагер Бухенвалд полк. Карл Кох. За чудовищния й садизъм я наричат „Вещицата от Бухенвалд”. Именно по нейна поръчка са правени сувенири от татуирана човешка кожа. „Вещицата” се обесва в затвора през 1967 г.
Историята на Илзе Кох
е просто една от многото, свързани с терора от Холокаста.
Илзе била женена за Карл Кох, един от командирите, работещи за Адолф Хилтер в концентрационния лагер Бухенвалд. Тя живеела със съпруга си в Бухенвалд, но животът й никак не бил на обикновена съпруга на командир. Тя се присъединила към нацисткото движение и станала надзирател в лагера.
Илзе била абсолютен садист - често яздела край лагера, удряйки брутално с камшик (често до смърт) затворниците без абсолютно никаква причина. Обичала да избира затворници, чиято кожа й харесва - убивала ги и одирала кожата им като след това правела ужасяващи неща с нея като абажури за лампи, калъфи за книги или дрехи. Имала си дори любима чанта, която постоянно носела и също била изработена от човешка плът.
Кох била арестувана за престъпленията си, а съпругът й бил екзекутиран през 1945 г. По-късно тя била осъдена на доживотен затвор. Единственият син на Илзе и Карл Кох се самоубил след войната, неспособен да живее с фактите за зверствата на родителите си по време на Холокаста.
Докато била в затвора Кох забременяла от неизвестен мъж и деветнадесет години по-късно синът й често започнал да я посещава в затвора. След двадесет години в затвора Кох се самоубила в нощта, в която чакала посещение от сина си.