1933 г. започва строителството на моста Голдън Гейт в Санфранциския залив. Висящият мост отделя Санфранциския залив от Тихия океан. Над залива се простират общо пет моста - Голдън Гейт, Ричмънд-Сан Рафаел, Сан Франциско-Оукланд, Сан Матео-Хейуърд и Дъмбартън.
Мостът свързва град Сан Франциско от южната страна на пролива с градчето Саусалито на северния бряг. Завършен е през 1937 г. и остава мостът с най-голям отвор в света (1280 м) до построяването на Веразено Нероуз в Ню Йорк през 1964 г.
Преди мостът да е бил изграден, единственият практически кратък маршрут между Сан Франциско и Марин Каунти е бил с лодка през една точка на залива на Сан Франциско. Фериботната услуга започва още през 1820 г.
Много експерти са заявявали, че мост не може да бъде построена над на пролива, където в средата има дълбочина над 150 м. Експертите смятали, че силните ветрове и гъсти мъгли биха предотвратили изграждането и експлоатацията на мост.
Предложението, което се смята като начало на съоръжението, е било направено през 1916 г. от бившия инженер студент Джеймс Уилкинс. Градският архитект на Сан Франциско изчислява цена от 100 млн. долара като непрактична за времето, както и отправя въпрос до специалистите дали може да бъде построен за по-малко. Един, който отговорил: Йозеф Щраус, е амбициозен, но мечтателен инженер, който за дипломната си работа е проектирал 89-километров железопътен мост над Беринговия проток.
Първоначалната идея на Щраус е за масивни конзола от двете страни на пролива, свързани с един централен окачен сегмент. Той обещава това да бъде построено за 17 млн. долара. Местните власти се съгласяват да продължат проекта само при уверение, че Щраус промени дизайна и приеме мнението на няколко консултации проекта експерти. Поради последните достижения в металургията е решено като най-практично да се направи висящ мост.
Строежът на моста обаче среща сериозна опозиция. Американската служба United States Department of War е била притеснена, че мостът ще влияе на движението на кораби, а военният флот се страхувал от сблъсък на кораб или саботаж на моста, който би могъл да блокира достъпа до едно от основното си пристанища. Професионалните съюзи искали да се гарантира, че в строежа ще се предпочитат местни хора. Southern Pacific Railroad, една от най-влиятелните фирми в Калифорния се противопоставяла заради конкуренцията на нейния фериботен флот и дори завела съдебен процес срещу проекта, което довело до масов бойкот на фериботните услуги.
Щраус е бил основен инженер отговорен за цялостния дизайн и конструкция на моста. Но тъй като той имал малко опит с кабелни висящи конструкции отговорността за това е поверена на други експерти. Малко известният местен архитект Ървинг Мороу е направил цялостния дизайн на кулите на моста, схемата за осветяването му и декоративните елементи - улични лампи, перила и пешеходни алеи. Известният оранжев цвят е използван първоначално като корозионна защита на моста.