1978 г. ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище. В нощта на Бъдни вечер 1977 г. Чаплин затваря очи завинаги на 88-годишна възраст. Погребан е в малкото местно гробище.Само девет седмици след погребението му в швейцарския град Корсие сюр Веве двама мъже от Източна Европа разравят гроба на прочутия покойник и отмъкват ковчега му с идеята да поискат откуп от неговата съпруга Уна.
В нощта на 1 срещу 2 март 1978 г. гробът на световната филмова знаменитост Чарли Чаплин в малкото швейцарско селце Корсие сюр Веве, на брега на Женевското езеро, недалеч от Лозана, е разкопан, а ковчегът с тялото - изчезнал. Великият комик е погребан само преди два месеца. Умира в дома си на Бъдни вечер на 88 години.
Новината за кражбата гръмва по света. В малкото тихо гробище на Корсие сюр Веве се изсипват около 40-50 журналисти от цял свят и снимки на празния гроб се появяват по първите страници на стотици вестници. Светът е в шок, а в Швейцария, където подобно престъпление се случва за първи път, обявяват посегателството за “Кражбата на века”.
Основната версия в началото гласи, че гробът е осквернен от неонацисти, които отмъщават за комичния образ на Хитлер от филма “Великия диктатор”. Малко след това - на 16 март 1978 г. в Италия е отвлечен от терористи бившият министър-председателят Алдо Моро. Исканията на похитителите са да бъдат освободени членове на “Червените бригади”. Появяват се слухове за връзка между двата случая.
На 20 март обаче похитителите на ковчега на Чаплин се обаждат по телефона на вдовицата Уна О`Нийл Чаплин. Оказва се, че всичко е била за пари. Искат откуп от 1,5 млн. швейцарски франка - около 1 млн. долара по тогавашния курс. Заплашват, че ще изгорят саркофага, заедно с тленните останки.
Следват преговори, при които сумата е смъкната наполовина. В първите дни вдовицата е непреклонна, отказва да плати. Но по съвет на полицията, приема да участва в схемата за разкриване и залавяне на престъпниците. Внучката Долорес, дъщеря на Майкъл Чаплин, свидетелства за следния диалог, дочут по телефона: Похитителят: “Трябва да дадете парите, ако искате да видите мъжа си…” Уна го прекъсва: “Никой не може да ми го върне жив. А ако искам да го видя – ще отида на кино”.
България по това време влиза в епохата на “развития социализъм”, според тогавашните формулировки. Тоталитарният печат отделя на такива сензационни новини скромно място на международните страници. По това време в печата новините за земетресения или за печалби от тотото се сместват накратко по вътрешните страници, а на челните се мъдрят коментари в стил “Напред, нагоре, все по-…” и се пише за успехите на трудовия народ.
Оказва се, че представител на българския трудов народ, избягал на Запад, е един от похитителите на Чаплин. Това се разбира месец и нещо по-късно. Отначало новината за откраднатия ковчег е спомената в партийния орган и други вестници, а в писателския вестник “Литературен фронт” един от тогавашните есеисти Серафим Северняк пише страстен памфлет за осквернения гроб на Чаплин. Споменава, че “дори варварите не са посягали на гробовете” и т. н. в този дух. По онова време Чарли Чаплин в България е много по-прочут, отколкото днес. Филмите му се въртят по телевизията, тогавашната идеология го приема и величае, тъй като той е критично настроен към Америка и се е изселил оттам.
Малко по-късно става ясно, че похитителите са заловени - българин и поляк. Това е казано накратко в малките колонки на българските вестници. Няма нови есета, няма коментари, името на похитителя българин не се споменава. Срамна работа, да я заметем под килима. Но в традициите на социализма това, което не се пише във вестниците се шушука между хората. Новината, че българин е участвал в кражбата на ковчега на великия комик обаче е оскъдна и бързо заглъхва. Няма никакви подробности, нищо.
Любопитен факт е необяснимото несъответствие в имената на двамата осквернители на гробове в западните и българските медии. Западната преса ги идентифицира без колебание като Ганчо Ганев и Роман Вардас, но в българските медии те често се спрягат като Кунчо Кунев и Роман Старек.