1926 г. англичанката Вайълет Гибсън извършва неуспешен опит за покушение срещу италианския диктатор Бенито Мусолини. В този ден Мусолини открива в Рим Седмия международен конгрес на хирурзите.
В навалицата от медицински светила една промъкнала се ирландка стреля право в лицето на „дучето”, но в последния миг той, зърнал пистолетния блясък във вдигнатата над множеството ръка, обръща главата си. Куршумът засяга само върха на носа му. Въпреки че атентатът не е политически - гспожица Вайълот Джибсън е нервно болна и току-що е излязла от психиатрична клиника, Мусолини се възползва от изстрела за своите политически цели (самата ирландка е изпъдена от страната).
С превръзка на лице пред свиканото предварително за същия ден съвещание на ръководството на НФП, министрите и областните секретари, прави важно изявление: „Ние погребахме старата демолиберална държава и живеем във фашистка държава; ние контролираме политическите сили, контролираме моралните сили, контролираме икономическите сили, значи сме напълно в корпоративна фашистка държава”. Краят на речта е ефектен: „Не напразно избрах мото на живота си - „Живей опасно” (прочут израз на Ницше) и ви казвам както стария боец - „Ако напредвам - следвайте ме; ако отстъпвам - убийте ме; ако умра - отмъстете ме”.