Кораби на 2,5 хил. г. открити непокътнати в Черно море

Три световни медии разказват за последните открития на международната експедиция „Черноморски археологически проект“ – британският „Канал 4“, „Нюзуик“ и „Дейли Мейл“.

Гробище на 2400 години под вълните. 60 потънали антични кораби са открити на дъното на Черно море. Някои от тях са най-старите, откривани досега, съобщава „Канал 4“.

„Тук, долу, има кораби, които никой не е виждал, освен в стенописи, рисунки и книги“, разказва Едуард Паркър, ръководител на експедицията Черноморски археологически проект.

Откритието включва галери от Римската, Византийската и Османската империи. Някои от тях са потънали преди около 400 г. пр.н.е…. по времето, когато са живели Александър Македонски и Сократ.

„Това е невероятно откритие – първото от този вид в историята “, допълва д-р Крум Бъчваров, морски археолог.

Поради много ниското ниво на кислород в Черно море корабите са се съхранили отлично. Запазени са дори въжетата от такелажа на една от римските галери.

„Говорим за съвършено запазени кораби – от кила до планшира. Говорим за все още запазени въжета – добавя д-р Драгомир Гърбов, морски археолог. – Корабите изглеждат буквално сякаш са потънали вчера.“

Черно море е било ключов търговски маршрут за древните империи. То е осигурявало връзки между Източна Европа и Средиземноморието. Откритията са резултат от 3-годишна международна научна експедиция. Точното място на останките се пази в тайна, за да бъде осигурено тяхното запазване.

Информацията в „Нюзуик“ съдържа повече подробности – от нея разбираме, че изследователите са се спускали до 1800 метра дълбочина проучват от 2015 г. морето по българското крайбрежие в търсене на „исторически съкровища“.

Споменат е търговски кораб от Византийския период – от Х век, лежащ на дълбочина 93 метра, който е в обхвата на водолазите и позволява да бъде разгледан „от първа ръка“.

„Тази сбирка вероятно е един от най-добрите подводни корабни музеи в света“, твърди Джон Адамс, главен изследовател в проекта и професор от Университета в Саутхемптън.

„Нюзуик“ уточнява, че най-старите открития в българската част на Черноморието датират от V век пр.н.е. Мачтите на някои от съдовете все още стърчат и товарите им са непокътнати – гледки, които досега сме виждали само в мозайки от античността, но никога на живо.

„По време на третия сезон на експедицията по Черноморското крайбрежие продължихме да запълваме празните места в мозайката на древните мореплаватели с откриването и документирането на изключително добре запазени кораби – каза д-р Калин Димитров, директор на Центъра за подводна археология в Созопол. – Намерихме съдове от римския и византийски периоди и от времето на древногръцката колонизация. Откритите останки несъмнено ще пренапишат историята на древното корабостроене.“

Под по-сензационно звучащото заглавие „Призрачно гробище на 60 перфектно запазени кораби откриват на дъното на Черно море учени климатолози“, „Дейли Мейл“ публикува най-обширния и богато илюстриран материал по темата. От него разбираме, че основният фокус първоначално са били геофизични проучвания –  учените са се натъкнали на корабното гробище, докато с помощта на подводни роботи са изучавали ефектите от климатичните промени по българското крайбрежие.

Експедицията, наречена Black Sea Maritime Archaeology Project (Черноморски археологически проект), включва международен екип от учени и е организирана от Центъра по морска археология към Университета в Саутхемптън.

„Мъртвата зона“ в Черно море започва на дълбочина 150 метра и надолу водата е почти лишена от кислород, което означава, че там организмите, които се хранят с органична материя, като например дървото, не могат да живеят.

В предишните етапи на експедицията са били открити 40 кораба, а тази година – още 20 – с помощта на два подводни робота. Единият е оптимизиран за 3D фотография с висока разделителна способност, докато другият, наречен Surveyor Interceptor, „лети“ с четири пъти по-висока скорост от тази на конвенционалните дистанционно управляеми роботи и носи цял комплект геофизични инструменти, както и осветление, камери с висока разделителна способност и лазерен скенер.

Много от колониалните и търговските дейности на древна Гърция, Рим и Византийската империя са били съсредоточени в Черно море. След 1453 г., когато османските турци завладяват Константинопол и променят името му на Истанбул – Черно море е практически затворено за чуждестранна търговия. Почти 400 години по-късно, през 1856 г., Парижкият договор отново отваря морето за търговията на всички народи, съобщава изданието.