в мразовитата утрин на 20 януари 1912 година.
Преди 104 години е полетял самолетът, конструиран от свищовлията Сотир Черкезов.
Покрай многобройните януарски събития и сибирските студове някак незабелязана остана годишнината от полета на първия български самолет „Княз Борис Търновски”. Самолетът, модел биплан полетял на 300 метра височина на летището край руския град Санкт Петербург е конструиран от свищовлията Сотир Черкезов, възпитаник на Всерусийския императорски аероклубв гр. Гатчина.
Машината, управлявана от него се издигнала и приземила успешно в мразовитата утрин на 20 януари 1912 година. Тя представлявала революционно изобретение поради поставеното предно колело под носа на самолета, което се правело за първи път от началото на самолетостроенето в света. Така Сотир Черкезов станал изобретател и на ползвания и досега носов триколесник, а по-късно и на катапулта.
Новината пристигнала в България със закъснение. Тя била публикувана в началото на февруари във вестник „Утро”. От него сънародниците на Черкезов научили, че самолетът с две крила едно над друго по подобие на тогавашните модели „Райт”, „Фарман” и „Къртис” бил управляван от своя създател Сотир Черкезов. Машината била дълга 18 метра и тежала 840 килограма. Тя била изобразена на издадена в Русия пощенска картичка, на която отделно имало и портрет на българина – изобретател.
Сотир Черкезов е роден на 21 декември 1882 година в Свищов. Син е на опълченеца Петър Черкезов – кавалер на Георгиевския кръст. Младежът се запалил по летенето след като присъствал на едно събиране, по време на което автоконструкторът Хараламби Джамджиев от В. Търново произнесъл реч за въздушните полети.
През 1905 година Сотир Черкезов заминал за Русия, за да учи за инженер, но плановете му се провалили. Затова пък се записал да учи във Всерусийската императорска школа, която завършил с отличие. Негови преподаватели били инструкторите Лебедев и Костин и те го обучавали за летец на самолетите „Фарман” и „Блерио”. Според архивите, запазени и до днес в Регионалния музей В. Търново Черкезов е първият българин, получил диплом за летец.
Поради обявената на 5 октомври 1912 година от цар Фердинанд война на Турция остана неосъществено намерението на свищовлията да прелети разстоянието от Петербург до столицата на България, но пък той взел участие във войната като летец на Одринския фронт. По-късно е включен в авиационния отряд на армията с командир ген. лейтенант Радко Димитриев, а след това е изпратен на заточение, лежи и в Петербургския гарнизонен затвор. По време на революцията през 1917 година е пилот в Русия, след което се завръща в България, но след деветоюнския преврат и последвалите събития през периода 1923 – 1925 година го считат за неблагонадежден и емигрира във Франция. Там оценяват професионалните му умения и го назначават на работа в авиационните заводи в Париж и Лион.
Завръща се в България през 1931 година и се установява във В. Търново заедно със съпругата си Николина Манева от гр. Елена. Изнася беседи за авиацията и е канен на много места в България. Обучил много млади пилоти, почива на 1 февруари 1961 година във В. Търново.
През 1977 година уредничката на Регионалния музей В. Търново Невяна Бъчварова заедно с дъщерята на авиатора Маргита Черкезова започват да издирват документи, снимки и предмети, свързани с живота и работата на Сотир Черкезов. Докато историчката от В. Търново събирала публикациите от българския печат, дъщерята на първия български летец посетила Русия и по пътя, извървян от нейния баща успяла да събере богата информация. Двете заедно успели да създадат сравнително богат фонд, който се съхранява и до днес в Регионалния музей В. Търново. Експозицията е била показвана и в родния град на летеца Свищов.