 |
Коста Паница заедно със Захарий Стоянов и
Димитър Ризов.
|
Коста Паница е един от главните поддръжници на княз Александър Батенберг и един от главните организатори на контрапреврата. След възкачването на княз Фердинанд I на българския престол, Паница обмисля идея за организиране на заговор. На 21 януари 1890 година заговорът в столичния гарнизон за убийството на княз Фердинад е разкрит, а негов организатор е майор Коста Паница. Той е осъден от военния съд на смърт и е екзекутиран на 16 юни.
Костадин Атанасов Паница е роден във Велико Търново. Обучава се в Одеското военно училище в периода от 1875 г. до 1876 г. През 1876 година участва като като куриер по време на Априлското въстание, но след провала му емигрира в Румъния.
През 1876 г. е доброволец в Сръбско-турската война в отряда на генерал-майор Черняев. Същата година на 21 октомври постъпва в армията на Русия. Става част от опълчението на България при подготовката на Руско-турската война. Опълченец е от VI-а дружина на III-а Опълченска бригада. Участва в битките при Стара Загора и връх Шипка.
За военните си постижения е награден за храброст с войнишки кръст „Свети Георги“. Повишен е в звание "прапорщик" (младши офицер). По-късно е произведен в първо офицерско звание — подпоручик.
През 1878 г. Паница се среща с Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Марко Балабанов, капитан Райчо Николов, Георги и Никола Живкови и други, докато служи в Българската войска и в Търново. Те заедно основават комитет „Единство", чиято цел е да оказва помощ на тракийските и македонските българи. Паница е член на комитета и след избухването на Кресненско-Разложкото въстание е акредитиран да събира пари, да набира доброволци и да търси начин за закупуване на оръжие.
След потушаването на Кресненско-Разложкото въстание през май 1879 г. Паница служи във военната милиция на Източна Румелия. След като е командирован в Русия, завършва Константиновското военно училище и Петербургската военно-юридическа академия. През май 1884 г. се завръща в Княжество България. Назначен е за военен прокурор в Русе и е произведен в звание капитан.
Паница участва активно в Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. По време на Сръбско-българската война е командир на Смолчанския партизански отряд, в който влизат стотици доброволци от Македония.