Депутатите
може да не стъпват в парламента и ден, но въпреки това да получават
възнагражденията си, осигурени от българските данъкоплатци. Стига отсъствията
им да са извинени. Правилникът на Народното събрание допуска тази възможност,
но до момента от нея се възползва само един депутат – избраникът от ДПС Делян
Пеевски, който видимо предпочита да се изявява не от парламентарната трибуна, а
в собствените си медии.
От
конституирането на 44-тото народно събрание на 19 април 2017 г., до края на
януари 2018 г. Делян Пеевски е отсъствал от пленарни заседания 101 пъти, но
всичките му отсъствия са извинени. Това става ясно от отговор на администрацията
на парламента, предоставен на Mediapool по Закона за достъп до обществена
информация.
За това
време депутатът няма нито едно "неоправдано отсъствие" от пленарната
зала. Пеевски не извинява отсъствията си единствено от заседанията на
икономическата и земеделската комисия, в които членува. Това практически
означава, че народният представител, който присъства само на клетвата си като
такъв при конституирането на парламента, получава пълната си работна заплата
като депутат, без добавките, които му се полагат месечно за участие в
специализираните комисии към НС.
Според
Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) народните
представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три
средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в
обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт.
Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се
взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното
тримесечие.
Средната
заплата в обществения сектор за третото тримесечие на 2017 г. е 1050 лева.
Следователно депутатското основно месечно възнаграждение към момента е малко
над 3000 лева. Така излиза, че за последните 10 месеца, без да е стъпил в
пленарната зала, Пеевски е "заработил" над 30 000 лева. В този период
обаче Пеевски беше вносител на два закона - "срещу вторичното разграбване
на КТБ" и поправки в Закона за задължителното депозиране на печатни и
други произведения. И в двата случая не се появи в НС, за да обяви мотивите за
законодателните си инициативи.