1958 г. осем футболисти на „Манчестър Юнайтед” загиват в самолетна катастрофа край Мюнхен. Новината за катастрофата сломява цяла футболна Европа. Отборът на „Манчестър Юнайтед” губи голяма част от състава си. Но само 10 години по-късно те печелят Купата на европейските шампиони, като начело на тима отново е Мат Бъзби. През 1968 г. „Манчестър Юнайтед” става първият английски футболен клуб, който печели Купата на европейските шампиони.
На 5 февруари 1958 г. отборът на „Манчестър Юнайтед” играе реванш в турнира за Европейската купа срещу сръбския Цървена звезда в Белград. В първата среща на „Олд Трафорд” момчетата на Мат Бъзби, или както са ги наричали по онова време „Бебетата на Бъзби” са победили с 2:1. След равенство 3:3 в Сърбия манчестърци се класират за полуфинала с общ резултат 5:4.
В деня след срещата с Цървена звезда ги очаква полет до дома и повечето играчи вече мислят за съботния мач с тима на „Уулвърхемптън”. Тръгването от Белград се забавя с час, защото един от футболистите Джони Бъри е загубил паспорта си. След това самолетът каца в Мюнхен, за да презареди с гориво.
В три часа следобед метеорологичните условия на германското летище са лоши заради обилния снеговалеж. На два пъти пилотът безуспешно опитва да излети. Третият опит се оказва фатален - самолетът се отделя от пистата, но губи височина, разбива се в ограда на летището и избухва в пламъци.
23-ма от общо 44 пътници на борда загиват. Между тях са седем играчи на „Манчестър Юнайтед” - Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм „Били” Уелън. Звездата на отбора Дънкан Едуардс е ранен тежко и умира две седмици по-късно в болницата в Мюнхен. По онова време той е сочен като една от големите надежди на английския футбол.
Секретарят на клуба, както и Берт Уоли от треньорския щаб, също загиват, заедно с няколко британски спортни журналисти. Други двама футболисти на английския гранд - Джони Бъри и Джаки Бланкфлауър, получават тежки наранявания и никога повече не играят футбол.
Оцеляват легендарният треньор на „червените дяволи” Мат Бъзби, Вайълет, Рей Ууд, Бил Фолкъс, Хари Грег, Кени Морганс, Албърт Сканлън и станалият легенда по-късно - сър Боби Чарлтън.
Бъзби успява да преодолее нараняванията си и започва да гради нов отбор. Денис Вайълет става един от водещите играчи в тима. През сезон 1959-1960 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на Джак Роули, като бележи 32 гола за един сезон. Отборът завършва на 17-то място.
Формата на Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да „набира скорост”. Червените стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962-1963 и побеждават „Лестър Сити” с 3:1.
През следващия сезон 1963-1964 г. играчите на „Манчестър Юнайтед”, вдъхновени от успеха си, започват да мислят и за титла - „червените дяволи” завършват втори, само 4 точки след „Ливърпул”. „Манчестър” печели първенството през 1965 и 1967 г. и Купата на Европейските шампиони през 1968 г., ставайки първия английски отбор, спечелил отличието. Мат Бъзби се оттегля от мениджърския пост през 1969 г.