Рекламите представят бутилираната вода като чист продукт,
който е полезен за здравето. А ние очевидно им вярваме - статистиката сочи, че
пием все повече минерална вода: през 2017 година са били консумирани повече от
390 милиарда литра бутилирана вода, което е с над 100 милиарда повече,
отколкото пет години по-рано. Бизнесът с водата носи огромни печалби - браншът
прави годишен оборот в размер на близо 119 милиарда евро. Но едно съвсем ново
изследване на Orb Media, публикувано съвместно с Дойче Веле, може и да сложи
край на този бум.
Какво пием?
От изследването става ясно, че бутилираната вода очевидно не
е съвсем безвредна - в цели 93% от взетите проби са били установени
замърсявания с пластмасови микрочастици. Въпросът е колко вредни за здравето са
тези миниатюрни частици. Науката все още не е дала еднозначен отговор на този
въпрос. "Не знаем колко от тези частици успяват да преминат в човешкото
кръвообращение. Но има съмнения, че те могат да проникнат в тъканите на
човешкия организъм", казва Ролф Халден, ръководител на Центъра за
здравно-екологични технологии към Аризонския университет.
Хедър Лесли от амстердамския университет Врейе от години
изследва отровите в околната среда и тяхното въздействие върху човека.
Експертката твърди, че ако проникнат в тъканта на човешкия организъм,
миниатюрните пластмасови частици предизвикат т.нар. „оксидативен стрес",
който на свой ред може да доведе до различни хронични възпаления. Въпросното
влияние вече е било изпитано върху мишки.
Шери Мейсън от Държавния университет в Ню Йорк е сред
учените, участвали в изследването на Orb Media. Тя и екипът ѝ са подложили на
тестове общо 250 бутилки с вода, като са инжектирали в тях оцветяващ пигмент,
способен да се задържа по повърхността на материали с петролно съдържание -
тоест, и по повърхността на пластмасовите микрочастици. След това водата била
прекарана през изключително фини филтри, задържащи дори частици, които са
по-малки от един еритроцит. При този експеримент учените открили средно 10,4
частици на литър, чиято големина била 100 микрона. Това отговаря на около 0,1
милиметър, колкото е например дебелината на човешкия косъм. Лазерният анализ на
молекулярната структура на по-големите частици доказал, че действително става
дума за пластмаси. Открити били и множество по-малки частици, които по всяка
вероятност имат същия произход.
Заради бутилките?
Сред идентифицираните от учените частици били открити
найлон, полиетилен-терефталат (ПЕТ), какъвто често се използва за направата на
пластмасови бутилки, както и 54-процентово наличие на полипропилен - това е
материалът, от който обикновено се правят капачките на бутилките.
До подобни изводи стига и изследването на Дарена Шимански,
която е подложила на тестове бутилирана вода, продавана в Германия. В тази вода
също са били открити полиетилен-терефталат и полипропилен - тоест, полимерите,
които се съдържат в бутилките и в капачките.
Изследвания като цитираните показват съвсем еднозначно, че
колкото и чудесен материал да са пластмасите, те трябва да се използват
предпазливо. "Сега на ход е потребителят: той трябва ясно да покаже, че не
желае повече да използва такива материали", казва в тази връзка токсикологът
Ролф Халден от Аризонския университет.
Дойче веле.