Тъй като, Валерия Велева изтри бързо от сайта си (епицентър) блюдолизството към премиера Бойко решихме да го публикуваме. Ако сте пропуснали словесната "бибитка" вижте тук за посещението на Борисов при папата:
103
стъпала, които отделят от светския живот. Вървиш нагоре... Тишина. 13 тежки
резбовани врати, след всяка от които салоните стават все по-пищни, но по-малки.
Дузина дълги коридори и бляскави зали с изографисани стени и тавани, едни след
други остават зад гърба.
Швейцарски
гвардейци в синьо-оранжеви униформи на всеки ъгъл отдават почит. Шапки с
червени пера... Доказателство за времето, което тук е спряло. Апостолическият
дворец във Ватикана.Официалната резиденция на папата. 1400 стаи с обща площ от
55 000 кв. м.
Величието е
грабващо.
Стъпките
отекват по мраморния под...
Малка
приемна и изведнъж се изправяш пред врата, тапицирана с бледозелена копринена
дамаска. Странно невзрачна на общия пищен фон. Когато я отворят обаче, влизаш в
огромна зала и изведнъж се изправяш пред бялата фигура на Светия отец.
Библиотеката
за аудиенции – мястото, където главата на Римо-католическата църква приема
държавници, политици, известни личности от цял свят.
Една велика
мощ, събрана в тази зала, постлана с пъстър червен килим, с бели столове,
наредени в две редици, с библиотека в дъното, а срещу нея – огромното бюро на
папата.
Сядаш там и
заставаш очи в очи със Светия отец. Всичко под погледа на Исус Христос от
стената. Долу са останали ежедневието и суетата.
А погледът
е фокусиран само в Него. В бялата фигура, която изпълва тази огромна зала.
Искаш да хванеш всеки жест, всяка мимика на лицето, всеки звук. Тук се говори
тихо, движенията са бавни, всеки поглед е знак.
За първи
път влязох в тази зала през 2004-а - година преди да напусне този свят папа
Йоан Павел Втори. Вече много болен и прегърбен папата излъчваше добротата и
смирението пред Съдбата. Когато се наведох да докосна ръката му, вдигнах поглед
и потънах в дълбоки сини очи, в които бяха събрани Мъката, Страданието и Примирението.
14 години
по-късно отново съм в тази зала. Нищо не се е променило. Само папата е друг.
Франциск е
висок, изправен, енергичен с ведро лице и усмихващи се очи. Излъчва спокойствие
и увереност. И благост. За втори път приема Борисов. Премиерът е напрегнат, но
сякаш между тях бариерите поне наполовина са свалени. Разговарят на четири очи
близо 30 минути. Отвън служителите казват: „Това е необичайно, папата рядко
говори с някого повече от 20 минути“. Но Борисов успява да му задържи интереса.
Учудващо - със Западните Балкани. „Ти вярваш ли в това, което правиш за
Западните Балкани“, скептично го попитал ребром папата. „Много! Ако имаме Вашия
благослов за мир, Западните Балкани ще се оправят“, не отстъпвал от позицията
си премиерът.
В началото
на разговора папата изненадващо извадил „българска връзка“ в своя живот. И
какво мислите че е? Киселото мляко! „Като бях малък баба ми купуваше от
аптеката квас на прах и ми квасеше кисело мляко - българско кисело мляко“,
разказал историята си Франциск. А, сега кажете, че Съдбата няма пръст в тази
среща!
И Борисов
бавно следва своята цел - кани папата да дойде в България. И за да е сигурен,
че това ще стане, в неподражаемия си стил премиерът го моли да поеме обещание и
пред журналистите.
Папата се
навел, дръпнал едно чекмедже от бюрото, извадил листче и саморъчно написал:
„България“, после добавил Румъния, защото вече е обещал на румънския премиер
Виорика Дънчила да посети страната в началото на 2019-а. Борисов му предложил
да избере и още една, трета балканска страна. Франциск старателно сложил
листчето в джоба си. Това не успокоило Борисов. Минути по-късно пред медиите
той не само повтори, но и потрети поканата си, на което папата, учуден от тази
упоритост в преследване на целта, усмихвайки се, направо му рече: „Много сте
твърдоглав!“
Но му даде
и още една оценка: „Много сте се подготвил“, след като Борисов му разказа за
ситуацията в региона, за живота тук, за уникалността на Лондонското
четвероевангелие, копие от което му подари, за Свети Йоан Рилски, за Светите
братя и тяхната азбука.
Наблюдавайки
ги отстрани двамата изглеждаха като баща и син – видимо доволни един от друг, с
някаква химия помежду им, с прямота.
Като ученик
пред дъската Борисов искаше да си каже всичко бързо и достатъчно убедително,
подчертано уважително - смирението и настойчивостта се редуваха в изказа му.
Гонеше целта си – да ангажира папата по темата за Западните Балкани, за да се
„поддържа световното внимание“. „Искаме просто да има мир на Балканите“, заяви
Борисов и три пъти настоя пред Франциск“: „Молете се за България и за мир на
Балканите!“
Взирах се в
очите на папата. Грееха.
С мек, благ
поглед – ту възторжен, ту снизходителен, ту учуден, ту разбиращ, ту любопитен.
Цялата гама на положителната емоция мина през очите на Франциск за отредените
минути на тази аудиенция... От спомена за българското кисело мляко, през делата
на Ватикана и световните събития, до Западните Балкани. Странна смесица, която
забъркаха двамата с премиера, основата на което може да бъде само едно –
доверието.
Двудневното
посещение на Борисов в Рим носеше премислена градация, беше добре подготвено с
ясна цел и послания, които бяха постигнати. В първия ден - след 20 години на
вражди общ поклон пред гроба на Свети Кирил в „Сан Клементе“. И прагматичната
мотивация на Борисов за общо бъдеще – щом двата венеца на България и на
Македония могат да стоят заедно под паметника на Светите братя Кирил и Методий
и не си пречат, значи и двата народа могат да живеят заедно, без да си пречат.
Във втория
ден дойде изненадващата покана папата да дойде у нас, добре подбраните
подаръци, които включваха и разсад за 33 маслодайни рози от Казанлък. Всеки дар
имаше послание – връзката с Бога, с историята, с природата. Разцъфнат ли
казанлъшките рози в папската градина, дори и след нас, ще носят уханието на
българската земя. А в очите на папата имаше искрица от български спомени... И
благослов за България.