Солунският пожар е едно от главните събития в историята на
град Солун, което значително променя облика на града. Пожарът бушува в течение на 32
часа, започвайки на 18 август 1917
година и унищожава 9500 къщи на площ над 1 km2 като оставя без покрив около 79
000 жители на града (от общо население 271 000), повечето от които в турските и
еврейските части на града. Изгарят ценни исторически и археологически
паметници, включително раннохристиянската базилика "Свети Димитър“.
Една
от основните причини за бързото разпространение и разрастването на пожара е
силният вятър вардарец, който бушува по това време. Пожарът спира през нощта на
следващия ден - 19 август.
Територията, унищожена от пожара, е възстановена по нов
проект, който превръща Солун от средновековен в съвременен град. Правителството
вместо бързо да построи наново разрушените сгради, назначава френския архитект
Ернест Ебрар да изработи нов дизайн на градоустройствения план на Солун с оглед
възстановяване на разрушеното и бъдещо разширение на града.
Някои от идеите на
Ебрар още могат да се видят в Солун, като например площад "Аристотел“, но
някои мащабни планове така и не са завършени, заради липса на средства.