1884 г. на
остров Бедло в пристанището на Ню Йорк е направена първата копка на Статуята на
свободата. Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на
приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на
Съединените американски щати.
Възникването
на идеята за изграждането на Статуята на Свободата може да се проследи до едно
изявление на френския юрист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865
г. По време на разговор след вечеря в дома му край Версай Лабуле, отявлен
поддръжник на Севера в Американската гражданска война заявява: „Ако в
Съединените щати трябва да бъде издигнат един паметник, в чест на тяхната
независимост, бих сметнал за най-естествено той да бъде построен с обединени
усилия - общо дело на нашите две нации”.
Лабуле не
прави този коментар като конкретно предложение, но той вдъхновява един млад
скулптор, Фредерик Огюст Бартолди, който присъства на вечерята. Поради
репресивния характер на режима на Наполеон III, Бартолди не предприема
незабавни действия във връзка с идеята, освен че я обсъжда с Лабуле. Той влиза
в контакт с хедива на Египет Исмаил паша, предлагайки му план за изграждане в
северния край на Суецкия канал на огромен морски фар с формата на
древноегипетска селянка в роба, държаща издигнат факел.
Тя е
проектирана от Фредерик Огюст Бартолди и открита на 28 октомври 1886 г.
статуята представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога,
държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е
изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост.
Античен прототип на проекта е Родоският колос, бронзова статуя на древногръцкия
бог Хелиос с височина над 30 м, разположена на входа на пристанището на Родос.
Американският
проект е забавен от Френско-пруската война, в която Бартолди взима участие.
След войната и установяването на либералната Трета република Бартолди и Лабуле
решават, че условията са подходящи за реализирането на проекта им и е време да
го обсъдят с влиятелни американци.
През юни
1871 г. Бартолди заминава за САЩ с препоръчителни писма от Лабуле. Още при
пристигането си в Нюйоркския залив Бертолди набелязва острова на Бедло като
подходящо място за паметника, тъй като всички кораби, пристигащи в Ню Йорк
трябва да преминат край него. Той с радост научава, че островът е собственост
на правителството на Съединените щати, след като щатът Ню Йорк му го предава
през 1800 г. за нуждите на отбраната на пристанището. Както отбелязва Бартолди
в писмо до Лабуле, по този начин островът е „земя, обща за всички щати”.
Наред със
срещите с мнозина влиятелни нюйоркчани, Бартолди посещава и президента Юлисис
Грант, който го уверява, че няма да бъде трудно островът да бъде използван за
поставянето на статуята.
Статуята е
създадена във Франция и е изпратена на части с кораб до Ню Йорк. Те пристигат
на 17 юни 1885 г., но сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината
от обявяването на независимостта от 1776 г. Причините са от парично естество,
организирани са спомоществователни кампании. На 28 октомври 1886 г. президентът
на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата.
Монументът
е висок 46,5 м и е поставен върху платформа (55,5 м) на Острова на Свободата в
устието на река Хъдсън.
Любопитен
факт е, че статуята е обявена за национален паметник през 1924 г., а влиза в
Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1984 г.