![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhhbbgCz0QfRAjv9o7vAhll5BsGcEvRzMhhsP1BDRaaHJMb_wYrrX3Pqn_sMerqgcSJ5SZzHrkp5VDqgnsi8U5qLtzkCa58ZznTSeiFPVhvHtDoMzMElPbu4TaJbt1mRlCYgtLRiIserQo/s1600/1.jpg)
С Културната революция Мао Дзъдун преследва две основни задачи - да унищожи опозицията, която започва да издига идеи за икономически реформи с частично внедряване на пазарни механизми в икономиката, а в същото време да отклони вниманието на бедстващите народни маси. Крайната цел и на двете е да засилят водещата му позиция в политическия живот на Китай.
По време на Културната революция Мао Дзедун поставя съпругата си за ръководител на държавния културен апарат. Джан Цунцяо, Яо Уънеан и Уан Хунуън са лидери на партията в Шанхай. Те спомагат за задържането на града за Мао по време на културните реформи. Към края на живота на Мао Бандата на четиримата води битки за власт срещу Дън Сяопин, Джоу Енлай и Йе Дзиенин.
Влиянието на групата осезателно запада към 1976 г., тъй като след смъртта на председателя на Държавния съвет Джоу Енлай през януари с.г. на неговия пост не застава никой от радикалите, а неизвестният дотогава Хуа Гоуфън. Когато Мао умира, Хуа е избран за председател на партията.
На 6 октомври 1976 г. Хуа нарежда арестуването на четиримата и на техни поддръжници. Масирана медийна кампания впоследствие им дава името „Бандата на четиримата” и ги обвинява за зверствата на културната революция.
На публичен процес през 1981 г. Дзян Цин и Джан Цунцяо получават смъртна присъда, която впоследствие е променена на доживотна. Уан Хунуън и Яо Уънюен са осъдени на затвор съответно до живот и на 20 години. Впоследствие и четиримата са освободени.