Кога за
последно счупихте нещо нарочно? Може би в детството си - в изблик на първичен
гняв? А може би никога не сте си позволявали да го правите, защото сте
възпитани да спазвате правилата?
Сега вече
дори „добрите" момчета и момичета могат да свалят задръжките на емоциите
си и да трошат на воля - срещу заплащане, разбира се. В Ню Йорк вече съществува
„стая на гнева", наречена Wrecking Club. Чупенето на чинии и други
предмети в стаята е своеобразен фитнес-феномен, нещо като анти-йога. Целта тук
не е да опознаеш себе си, а да преживееш едно необичайно усещане.
„Стаи на
гнева" вече има в много градове в Съединените щати. Таксата за ползването
им обикновено е сравнително висока. Най-евтината тарифа за 30 минути e в размер
на 79,99 долара за един или двама души в Wrecking Club.
Гневът не
просто се е превърнал в мода през последните години, но и явно „продава"
доста добре.
В замяна на
тази такса получавате най-различни електронни устройства, мебели, съдове, чаши,
битови предмети, дори очукан дунапренен модел на човешки торс, подредени върху
стари бирени кегове. Въоръжават ви с бейзболна бухалка и ковашки чук, и ви
оставят в собствена стая, за да излеете емоциите си на воля.
В
съседство, в стаята Rage Cage има по-евтина оферта - $44.99 за 25 минути - с
много по-малък пакет от подлежащи на чупене неща. Там духът е насочен е
по-скоро към Instagram; има стойка за телефона в стаята, която ви позволява да
се снимате, и нарисувана със спрей мишена на стената. Но в повечето аспекти
нещата са сходни: затворено собствено пространство за чупене, четири стени и
празно място, и свободата да правите каквото си пожелаете.
Естетиката
на стаите на гнева напомнят на „подземен нощен клуб като от 1977 или стая за
разпит на ЩАЗИ", гласи едно от описанията в „Ню Йорк Таймс".
Има няколко
правила: не хвърляйте кеговете. Носете обувки, затворени отпред, предпазни
очила, ръкавици, дълги ръкави и каска. Това е всичко. Никой не ви наблюдава,
докато сте в стаята. Там можете да правите каквото пожелаете.
Всяко
начало обикновено е колебливо. Ще се изненадате колко слаб ефект може да има
първият ви опит да разбиете екрана на компютър с бухалка, например. Може да
загреете със стъклария - вероятно сте чупили поне една чаша или прозорец в
живота си, макар и неумишлено. Видът на крехките форми, които експлодират в
пламенен изблик след едно замахване, създава особено вълнение.
Разпарчетосването
на по-тежки и сложни устройства провокира усещане за психическо
предизвикателство.
Всяко
отчупване на пластмаса от стар принтер след удар с ковашки чук изглежда като
малка победа, докато вътрешностите и кабелите не започнат да се изсипват навън.
Изразяването на яростта е физически изтощаващо преживяване, но не само.
В поне един аспект този феномен е изключително странен: защо
да плащате за нещо подобно, когато теоретично бихте могли да чупите каквото
пожелаете в собствения си дом? Сякаш плащате за правото си да вилнеете и да
бъдете диви за известно време, извън границите на социално приемливото.
Донякъде това напомня на студентските купони, при които младите момчета,
напоени с алкохол, вадят на показ първичната си агресия. Понякога импулсът да
унищожаваш вещи може да придобие чертите на социална позиция.
През септември Nike се оказа в центъра на скандал в
социалните мрежи заради решението си да превърне в свое рекламно лице Колин
Каперник, състезателя по американски футбол, който даде начало на протестите
срещу полицейското насилие и расовата несправедливост в САЩ, като коленичипо
време на националния химн. Гневни американци започнаха да споделят клипове и
снимки, в които се вижда как изгарят артикули с марката Nike в знак на
несъгласие с политиката на спортния гигант.
Кампанията #JustBurnIt провокира логичния въпрос - защо
някой би унищожил собствените си вещи, за които така или иначе вече е платил на
Nike и няма да ощети с нищо производителя?
Половин час престой в „стаята на гнева" ще ви даде
обяснението на този въпрос - това е импулс за диво, неконтролируемо
освобождаване на първична енергия. Неодушевеният предмет е фокусна точка на
всичко останало, което ви вади от равновесие във всекидневния живот.
Добро или лошо е, че хората се наслаждават на това поведение
и са склонни да си плащат, за да избиват гнева си? Някои психолози твърдят, че
стаите на гнева не са полезни в дългосрочен план, защото вместо да служат като
отдушник, може да подхранят агресията, особено у хората с тревожност и проблеми
с контролирането на гнева.
А може би „полезността" им е относителна, в зависимост
от това кой вилнее в стаята. За хората, които са възпитани да потискат гнева си
на всяка цена, това може да бъде освобождаващо изживяване. За други, които
трудно контролират емоциите си, това е токсична среда, затъване в мрака на
истинската ярост.
"Стаята на гнева" е уелнес продукт, въпреки че
естетически е далеч от уелнеса. Тя продава своеобразен „балсам" за
неудовлетвореното: в този случай, нашия гняв. Тя не решава нищо, но може да си
струва все пак парите, заради потното диво облекчение от чупенето.
по Vox