На 29 ноември избухва Полското въстание. Започнало като
локален бунт срещу руския управител във Варшава на 29 ноември 1830.
Заради датата, на която избухва, въстанието е наричано още
„Ноемврийско“.
Поляците са насърчени от събитията през юли 1830 година,
когато французите прогонват опиталия се да потъпче конституцията им последен
крал от Бурбоните.
Събитията в Париж
предизвикват и опасения, че Николай I ще отмени полската конституция.
Опасенията се засилват през ноември, когато властите в Полша разпореждат
частична мобилизация насред слуховете, че царят ще прати полските войски да
потушават френската революция. Заповедта за мобилизация подтиква към действие
група патриоти начело с подпоручик Пьотър Висоцки.
В нощта на 29 срещу 30 ноември те вдигат на оръжие кадетите
от Варшавското пехотно училище и нападат руския гарнизон и двореца „Белведер“,
където резидира великият княз Константин Павлович. И двете атаки се провалят,
но дават сигнал за масово надигане на жителите на полската столица.
Бунтовниците завземат арсенала и овладяват града. На 3
декември e образувано „Временно правителство“, заменено само два дни по-късно с
диктатура на генерал Юзеф Хлопицки.
В началото на следващата година то прераства в пълномащабна
война, след като полският парламент - Сеймът обявява руския цар Николай I за
свален от полския престол. В началото на бойните действия въстаниците печелят
редица успехи, но социалните и политически разногласия помежду им помагат на
царската армия да спечели пълна победа през октомври 1831 година.
Резултатът от него е тежък за поляците в Кралството:
отменена е либералната конституция от 1815, а с нея са премахнати редица
суверенни полски институции (парламентът, армията, Варшавският университет). На
тяхно място е установен авторитарен режим начело с царския наместник Иван
Паскевич.В последвалата „Велика емиграция“ хиляди поляци, сред които множество
представители на интелектуалния и творческия елит на нацията, се изселват в
Западна Европа.
История на Великата емиграция започва още по време на
Ноемврийското въстание. От юли до октомври 1831 г. някои групи от полските
войски, притиснати от руските войски, преминават границите с с Прусия и Австрия
и слагат оръжие там. Преди окончателното потушаване на въстанието през есента
на 1831 в чужбина бягат основните бунтовнически сили и представителите на
правителството и на Сейма. До октомври 1831 около 50 хиляди поляци са били
извън границите на Кралство Полша - на територията на Прусия – около 30 хиляди,
в Австрия – около 20 хиляди.
Когато на 1 ноември 1831 г. император Николай I обявява
амнистия за участниците във въстанието, много бунтовници, които са повярвали на
тези обещания и мотивирани от копнеж за дома, се връщат обратно в страната си.
Някои от тях веднага са изпратени на заточение в Сибир или Кавказ. Като
действат в координация с Русия, Прусия и Австрия принуждават със заплахи и дори
сила бунтовниците да се върнат у дома по време на управлението на император
Николай I. В резултат на това в края на 1831 общо около 3000 бунтовници остават
в Прусия и Австрия. Останалите или се завръщат в Русия, или самостоятелно се
преместват на Запад.