1890 г. убит е последният предводител на сиуксите - Татанка Йотанка (Седящия бик). Служители на реда застрелват вожда Седящия бик в резервата на Гранд Ривър, Северна Дакота, където индианците са заточени от бледоликите.
На родния му език го наричат Татанка Йотанка. В историята остава не само като вожд на племе, но и като известен шаман и един от великите предводители на освободителните борби на индианците в периода 1866-1876 г.
Седящия бик е главният стратег на битките на сиуксите срещу американските заселници. Заедно с вождовете Дивия кон и Голямата стъпка той разбива Седма кавалерия на известния генерал Джордж Къстър през 1876 г. в боевете при Литъл Бигхорн Ривър. Тези драматични събития влизат в историята като едно от най-големите поражения на американската армия от индианците. В отговор войските на заселниците предприемат няколко наказателни експедиции срещу червенокожите. Седящия бик се оттегля с 3000 индианци на територията на Канада и остава там, докато запасите им от храни привършват.
По това време и стадата от бизони значително намаляват, за което голям принос имат и бледоликите нашественици. Гладът принуждава индианците да се върнат обратно в родните си земи. Така на 19 юли 1881 г. Седящия бик отвежда остатъка от племето във форт Рандъл. По-късно потомците на червенокожите са изтласкани в резерват.
През 1885 г. Бъфало Бил успява да привлече вожда на сиуксите да се включи в шоуто „Див запад”, което става популярно в САЩ и Канада. Когато обаче шоуменът предприема турне в Европа през 1887 г., Седящия бик отказва да го придружи.
По това време вождът става все по-неудобен на американските власти с критиките си към резерватите и положението на индианците в тях. В местните вестници се появяват статии, в които Седящия бик е представен като враг на заселниците. Неговото отстраняване е само въпрос на време. Няколко куршума застигат индианския вожд в резервата, а трупът му е намерен обезобразен.