Чества се по решение на Общото събрание на ООН в деня на приемането му 1949 г. Робството е социално-икономическа система, при която хора са разглеждани като собственост. Тези хора не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд. Робите могат да бъдат притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане. Лишени от правото да се придвижват, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си.
В някои правни системи собствениците дори имали правото да убиват своите роби. Робството е официално забранено във всички държави в света, но според различни оценки броят на съвременните роби е между 12 и 27 милиона души - едно от най-ниските относителни нива в световната история. Повечето от тези хора са дългови роби, главно в Южна Азия, които са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени задължения. В развитите страни съвременното робство е свързано преди всичко с трафика на хора, главно на жени и деца с цел проституция.
Съществуват свидетелства за наличието на робство при много култури още във времето преди най-ранните писмени източници. Смята се, че масовото робство изисква стопански излишъци и сравнително висока гъстота на населението. То вероятно се развива едва с появата на земеделието по време на започналата през 11 хилядолетие пр.н.е. Ранни археологически сведения за наличие на робство са праисторически погребения от Долен Египет, датирани към 8хилядолетие пр.н.е. Най-ранните писмени сведения са части от Законника на Хамурапи, съставен в Месопотамия през 18 век пр.н.е. В него се предвижда смъртно наказание за тези, които подпомагат бягството на роби.
Библията също разглежда робството като отдавна установена институция. Робството е известно в почти всички ранни цивилизации - Шумер, Древен Египет, Китай, Акадското царство, Асирия, Индия, Древна Гърция, Древен Рим, при маите, ацтеките и инките. Робите в Древността са смесица от попаднали в робство заради дългове, наказани за престъпления, военнопленници, изоставени деца и деца на роби.