1931 г. в Москва е взривена най-високата православна църква в света. Катедралният храм „Христос Спасител” на брега на река Москва е съборен след лично разпореждане на Сталин. Непосредствено след прогонването на армията на Наполеон от Русия император Александър I подписва на манифест, с който обявява намерението си за изграждане на катедрален храм в чест на Христос Спасителя, с който да се изрази благодарността на руския народ към Бога за спасяване на Русия от врага и който да служи като храм-паметник на жертвите на руския народ.
Първият архитектурен проект за катедралата е завършен от самия император през 1817 г., изпълнен в неокласистичен стил и масонски символи. Започва изграждането на храма на най-високото място в Москва, което скоро се оказва, че е с нестабилна почва. Междувременно Александър I е наследен от своя брат Николай I, който за разлика от него е дълбоко вярващ православен християнин, на когото масонските и неокласистични елементи не му допадат.
Император Николай I нарежда на своя архитект Константин Тон да направи нов архитектурен план за църквата, който да бъде изработен по примера на „Света София” в Константинопол. Новият план в неовизантийски стил е одобрен и през 1839 г. започва изграждането на храма на новоизбраното място, на което имало от 1547 г. женски манастир и който е преместен.
За изграждането на високата 105 м църква „Христос Спасител” са необходими над 44 години - то приключва едва през 1860 г. Вътрешната украса и изографисването на храма продължават да се изработват от най-добрите руски художници и резбари и през следващите двадесет години след построяването му. Катедралата е осветена на 26 май 1883 г. в деня на коронясването на император Александър III.
След Октомврийската революция в Русия от 1917 г. започват репресии срещу Руската православна църква и нейните свещенослужители, много от храмовете й са разрушени. Подобна съдба сполетява и катедралата Христос Спасител.
През юни 1931 г. лично Сталин дава разпореждане църквата да бъде разрушена, тъй като на мястото й трябвало да се изгради Дворец на Съветите. Сградата е замислена в типичния сталинистки стил, редом с който да бъде построена гигантска кула с височина 415 м, на която да бъде поставена огромна статуя на Ленин. Заложеният няколко тона тротил изравнява сградата със земята.
Строителството на Двореца на съветите обаче е спряно поради недостиг на финансови средства, както и поради честите наводнения от разливащата се река Москва, която се намира в непосредствена близост до строежа. По време на Втората световна война металните елементи на конструкцията са претопени. Така наводнените основи на Двореца на Съветите остават и след края на войната до времето на Никита Хрушчов, когато са преустроени в обществен басейн.
Любопитен факт е,ч е в края на 80-те години възниква обществено движение за възстановяването на църквата „Христос Спасител”, чиято движеща идея е покаянието. С края на комунизма в Източна Европа и краха на Съветския съюз Руската православна църква започва възстановяването на църквата „Иисус Спасителя” през февруари 1990 г. Подписката за набиране на необходимите средства е открита през 1992 г. Проект за възстановяването на храма изготвя реставраторът Алексей Денисов.
Строителството на новата църква се ползва с поддръжката на много обществени групи, въпреки че не се съпровожда с онази дълбока религиозност, историческа и духовна идея, която движела строителите един век назад.
По времето на строителството има немалко спорове, протести и дори обвинения към властите в корупция и слухове за политически игри с крупни доставки. Самото строителство обаче е добре организирано с всички усилия на властите и Църквата и върви с усилени темпове.
При възстановяването на храма авторът на проекта Алексей Денисов се оттегля и на негово място идва Зураб Церетели, който завършва строителство, като отстъпва от първоначалния проект на Денисов, утвърден от московските власти. Под негово ръководство на белокаменните стени се появяват бронзови композиции, не свойствени за православния храм. Стенописите в интериора на църквата са поверени на протежирани от Церетели художници, като тяхната ценност също се оспорва.
В края на 1999 г. новият храм „Христос Спасител” представлява завършено копие на своя исторически предшественик. На 31 декември 1999 г. храмът е отворен за вярващите и за обществеността. В нововъзстановения храм в нощта на 6 срещу 7 януари 2000 г. е отслужена първата тържествена рождественска литургия. Църквата официално е осветена на 20 август 2000 г.