През 1941 година Втората световна война е в разгара си. Цяла
Европа ехти от картечен и артилерийски огън. В България обаче е спокойно.
Въпреки че, заради плана „Марита“ сме принудени да застанем на страната на
Хитлер, цар Борис III успява да предотврати кръвопролитията. Дипломатичният му
подход успява да върне без кръв в пределите на България заграбената от Румъния
Южна Добруджа. А бомбардировките на съюзниците са в бъдещето - „символичната
война“ ще стане факт чак в края на годината.
Без да се намираме във война със Съветския съюз и без
каквато и да било причина или повод, град Добрич е бомбардиран от съветската
авиация. За щастие жертви няма, но населението, което чувства руския народ за
най-близък е озадачено. За втори път в рамките на по-малко от 30 години
България бива нападната в гръб от държавата, която счита за своя освободителка.
България и СССР не се намират в състояние на война – това ще
стане чак на 05 септември 1944. Т.е. бомбардировките са съвсем ненужна и
необоснована агресия срещу мирна и добронамерена към Съветския съюз държава.
За съжаление това не е единствената проява на агресия към
мирна България. Бомбардирани са още Русе, Стара Загора, Казанлък, Горна
Оряховица. Нападенията срещу България не са само по въздух, в началото на
декември 1942 обстрелват селищата в Северното Черноморие. А съветска подводница
атакува и потапя кораба „Струма“, при което загиват над 700 пътника.