
От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска
(АРС) държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от
мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит
на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са
разрушили централния водопровод.
Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява
Сребреница за „зона за сигурност” и изпраща там военен контингент от 600 души,
снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса „Дрина”,
които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни
международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери.
Анклавът е превзет за шест дни през юли 1995 г. от корпуса
„Дрина”. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на две части. Едната
колона от 10 000-15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на
босненската армия. Друга част от около 20 000-25 000 души остава изтласкана в
най-северните части на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на
босненските сърби.
Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените
и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към "мюсюлмански" зони.
Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават само мъжете
и момчетата на възраст над 13 години. Част от останалите мъже и момчета са
убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции -
Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските войници от ЮНПРОФОР
обикалят анклава и не намират в него „нито един жив мюсюлманин”.
През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е
попаднала в засада и е разбита на две части. Малка част достига мюсюлманската
зона. Другите няколко хиляди са заловени и екзекутирани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар