През
1881 г., племената сиу и шайени, които в битката при Литъл Биг Хорн
унищожават армията на генерал Кастър, вече са разбити и настанени в
резервати. Още през 1872 г. апачите чирикауа са настанени в резерват в
Югоизточна Аризона. Само четири групи от тях остават свободни,
обитавайки Южна Аризона и Ню Мексико, но постепенно и те са унищожени.
През 1876 г. американското правителство се опитва да премести чирикауа в
резервата Сан Карлос при останалите апачи. При това преселване
Джеронимо успява да избяга с още 700 души, които не желаят да се откажат
от свободата си.
През 1877 г. американците при провеждането на преговори пленяват
Джеронимо, държат го два месеца в окови, но след това го освобождават.
През май 1883 г. генерал Крук с 327 души предприел най-смелата във
военната история на САЩ кампания против апачите в Сиера Мадре. През 1884
г. Джеронимо се настанява в местността Търки крик (Пуешикия поток) в
резервата Белите планини, където чирикауа и белопланинските апачи се
опитвали да се научат на земеделие. Между тях обаче имало стари вражди и
след една година Джеронимо с 145 души избягва от резервата.
Това са неговите последни 15 свободни месеца. На 4 септември 1886 г.
Джеронимо се предал в Каньона на скелетите, като се надявал, че ще бъде
събран с останалата част от племето си. След продължителните битки
накрая неговата група остава с 16 войни, 12 жени и 6 деца. Против тях са
изпратени 5000 войника от армията на САЩ и 3000 от мексиканската армия.
Според изказване на губернатора на мексиканския щат Сонора, само за пет
месеца от 1886 г., групата на Джеронимо успяла да унищожи 500-600
мексиканци.
В знак на отмъщение срещу неговата съпротива, групата му била обявена за
военнопленници за почти 30 години, като били държани затворени във
Флорида и Алабама, след това във форт Сил в Оклахома. Едва през 1913 г.
чирикауа са отведени на определено за тях място в резервата на апачите
мескалеро в Южно Ню Мексико.