На
13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания в
качеството си на съюзник на Германия, която пък воюва - ефективно или
все още символично, и с двете. България смята, че това ще бъде по-скоро
символично действие и до реални военни действия няма да се стигне.
Въпреки че влиза в съюз с Германия на 1 март същата година, София не
обявява война на враговете на Германия, а се задоволява единствено да
пропуска през територията си германски войски и да изпрати свои в
Македония и Егейска Тракия. Цар Борис III и правителството на Богдан
Филов се опитват да извлекат максималното от един съюз, който истински
не желаят, но без който не биха могли да реализират националните
интереси и дори биха поставили страната пред угрозата да бъде окупирана.
България не прекъсва дипломатическите отношения с друг германски враг -
СССР, дори и след като двата страни влизат във война на 22 юни 1941 г.
До края на съюза си с Германия България така и не изпраща войски на
Източния фронт. Макар и САЩ да обявяват война на България през лятото на
1942 г., до 1944 г. войната между двете страни действително остава
символична. Едва тогава след разгръщането на съюзническите операции в
Средиземноморието и десанта в Италия София е подложена на сериозни
бомбардировки от американски и британски самолети и понася големи щети.
Това са и единствените реални бойни действия на българска територия по
време на Втората световна война, като се изключат изключително
маргиналните подривни акции на подкрепяните от Москва партизани.