1890
г. убит е последният предводител на сиуксите - Татанка Йотанка (Седящия
бик). Служители на реда застрелват вожда Седящия бик в резервата на
Гранд Ривър, Северна Дакота, където индианците са заточени от
бледоликите.
На родния му език го наричат Татанка Йотанка. В историята остава не
само като вожд на племе, но и като известен шаман и един от великите
предводители на освободителните борби на индианците в периода 1866-1876
г.
Седящия бик е главният стратег на битките на сиуксите срещу
американските заселници. Заедно с вождовете Дивия кон и Голямата стъпка
той разбива Седма кавалерия на известния генерал Джордж Къстър през 1876
г. в боевете при Литъл Бигхорн Ривър. Тези драматични събития влизат в
историята като едно от най-големите поражения на американската армия от
индианците. В отговор войските на заселниците предприемат няколко
наказателни експедиции срещу червенокожите. Седящия бик се оттегля с
3000 индианци на територията на Канада и остава там, докато запасите им
от храни привършват.
По това време и стадата от бизони значително намаляват, за което голям
принос имат и бледоликите нашественици. Гладът принуждава индианците да
се върнат обратно в родните си земи. Така на 19 юли 1881 г. Седящия бик
отвежда остатъка от племето във форт Рандъл. По-късно потомците на
червенокожите са изтласкани в резерват.
През 1885 г. Бъфало Бил успява да привлече вожда на сиуксите да се
включи в шоуто „Див запад”, което става популярно в САЩ и Канада. Когато
обаче шоуменът предприема турне в Европа през 1887 г., Седящия бик
отказва да го придружи.
По това време вождът става все по-неудобен на американските власти с
критиките си към резерватите и положението на индианците в тях. В
местните вестници се появяват статии, в които Седящия бик е представен
като враг на заселниците. Неговото отстраняване е само въпрос на време.
Няколко куршума застигат индианския вожд в резервата, а трупът му е
намерен обезобразен.