1890 г. в Лондон е открита първата електрифицирана линия на
метрото. В средата на 19 в. Лондон бил най-големият град в света с над 2,5 млн.
души население и площ над 100 кв.км, като улиците били тесни и постоянно
задръстени от конски впрягове - основно превозно средство по това време. В
околностите на града имало много добра железопътна мрежа, но влаковете не
можели да влизат навътре в Лондон.
През 1865 г. собствениците на метрото купуват първия тунел
под река Темза, построен през 1843 г. от сър Марк Брюнел, за да бъде продължена
линията. Само четири години след пуска на метрото с него вече се придвижват по
40 000 души на ден. Стремително се разширяват и други линии, което през 1884 г.
свързва гара „Централ” с метрото. По-късно в Лондонското метро е била построена
и първата електрическа линия.
Появява се първият проблем. По това време локомотивите се
захранват с дърва и въглища, а от комините излизало огромно количество пушек,
който би бил задушил пътниците. Проблемът е решен със създаването на специален
резервоар за пушек, намиращ се веднага след локомотива. Оказало се, че
резервоарите се пълнят много бързо и трябва да бъдат изпразвани периодично.
Строителите отворили шахти, през които локомотивите изпразвали резервоарите, а
тези шахти хитро били замаскирани като къщи, но без покрив. Това става голямо
неудобство с разширяване на линията.
През 1900 г. лондонското метро започва да се електрифицира,
благодарение на американския бизнесмен Чарлз Йеркс, който прави това в Чикаго,
а по-късно се използва в Лондон. Започват да се поставят още две релси, заедно
с първите две, по които тече 650 V електричество, което чрез токоприемник
преминава в мотрисата и задвижва електродвигатели.
Така освен чисто, метрото станало и сравнително безшумно и
многократно по-бързо. В началото пътниците били ужасени от безшумно приближаващите
се машини, но скоро свикнали.
За да захранват с електричество метрото, собствениците решават да предприемат нова решителна крачка, създавайки най-голямата електроцентрала в света, която нарекли „Lots Road Power Station”. Построена на брега на Темза, електроцентралата добивала електроенергия с помощта на парни турбини, които задвижвали мощни генератори.