1888 г. Винсънт Ван Гог отрязва част от ухото си. Това се
случва след яростно нощно спречкване с Пол Гоген.
Още през февруари 1888 г. неразбраният от критиката и
непризнатият от клиентите холандски художник Ван Гог напуска Париж и се насочва
към Прованс. Влияние му оказва и Гоген, който мечтае на глас за преместване в
т.нар. „рай на Тихия океан” и философства за лечебната сила на слънцето.
Заминавайки на юг, междинната цел на ван Гог е старият
римски град Арл, който обаче не го посреща с жегата на юга, а със сняг и студ.
Противно на първоначалното му намерение да пътува до Марсилия, през пролетта на
1888 г. той се подготвя за по-дълъг престой в Арл. Със затоплянето расте
ентусиазмът му от светлината на юга и той се впуска с безпримерен хъс в
работата.Това е най-плодотворният му период, в който рисува най-известните си
картини.
Пътувания в околностите на Арл спомагат за осъществяване на
близък контакт с някои от жителите на градчето, които с удоволствие му стават
модели. Така възникват майсторските му творби „Зуавът”, „Арлезианката: Мадам
Жино” и „Пощальонът Рулен”. През август рисува серията слънчогледи. На преден
план отново излиза мечтата му да основе със своите приятели-колеги от Париж
една колония на художниците - „Ателие на Юга”. Откликът сред приятелите му в
Париж обаче е слаб и това го хвърля в депресия. Единствен Гоген, който отново е
без средства в Понт-Авен, се съгласява след доста мотаене и то ако някой му
поеме пътните разноски.
Скоро след пристигането на Гоген обаче се оказва, че
противоположните им виждания както по въпросите на изкуството, така и
разбиранията за междуличностните отношения, са несъвместими. Двата месеца,
които прекарват заедно, са изпълнени с разгорещени дискусии, спорове и
горчилка.
Разривът настъпва на 23 декември, когато след яростен нощен
спор Гоген излиза от къщата със заплахата да напусне следващия ден Арл. Ван Гог
го проследява. Ван Гог се прибира и в пристъп на автоагресия отрязва
най-долната част на дясното си ухо и го дава на проститутката Рашел -
проститутка, при която той ходи редовно в местния бордей. Тя ссе обажда в
полицуята, която го намира в леглото кървящ и в безсъзнание от кръвозагубата.
Настаняват художника в местната болница. Брат му Теодорус,
уведомен за случилото се от Гоген преди отпътуването му от Арл, пристига
веднага. Лекуващият лекар обяснява, че освен нараняванията, ван Гог получава и
многобройни пристъпи с неизяснен произход, но че състоянието му се подобрява.
Той е лекуван няколкократно до окончателното си отпътуване
от Арл и състоянието му видимо се подобрява. Поводът да напусне Арл е петиция
от местни граждани до кмета на града, в която се настоява той да бъде
интерниран заради случилото се през декември, както и за „потайното” му
държание в болницата. Макар че приятелите му са на негова страна, той напуска
дълбоко унизен и по препоръка на лекаря си се установява в наблизо намиращия се
приют за душевно болни Сен-пол-дьо-Музол в Сен-Реми-дьо-Прованс.
Ван Гог си устройва в една от стаите ателие и рисува
градината във вътрешния двор на клиниката през прозореца. Тези му занимания
видимо подобряват състоянието му. В началото с придружител на ван Гог е
разрешено да напуска клиниката, за да рисува красивия пейзаж в околностите.
През това време създава картини с поля в наситени жълти цветове, маслинени
дървета, ириси и кипариси. Прекъсван единствено от слаби пристъпи и частична
загуба на паметта, той работи неуморно при почти пълна липса на контакти с хора
извън клиниката.
При фаза на тежко психично разстройство, той се нагълтва с
разредител и с бои от тубите. Този припадък с ужасни халюцинации и последвалата
тежка депресия правят за следващите шест седмици всякаква работа извън
клиниката немислима. След като симптомите затихват, ван Гог се страхува от
самотата при работа на открито и повече не напуска района на клиниката.
Приятели препоръчват на ван Гог лекаря и ценител на
изкуството д-р Пол Гаше в Овер-сюр-Оаз, в близост до Париж. Лекарят е съгласен
да се грижи за ван Гог и през май 1890 г. той пътува за Овер-сюр-Оаз. Веднага
след пристигането си ван Гог се залавя за работа с неподозирана интензивност и
за три месеца рисува повече от 80 картини. Пристъпите му изчезват и д-р Гаше е
убеден, че ще го излекува напълно.