На
26 декември 1972 г. Софийският градски съд произнася задочна присъда
срещу писателя Георги Марков. Той е осъден за шпионаж , и трябва да
изтърпи 6 г. и 6 месеца лишаване от свобода. Задочната присъда е изцяло
скалъпена и наложена под диктата на Държавна сигурност и БКП.
До съдебното решение се стига, след като през 1969 г. по време на
вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов)
в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена
заради наложена цензура. По-късно на същия ден Георги Марков напуска
страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее
там. Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала
около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през
септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.
Установява се в Лондон, започва работа като журналист в българската
секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия,
като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не
успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и
„Свободна Европа“.
През 1972 г. Марков е изключен от СБП и осъден от българския съд задочно
на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са
иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната
българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва
разработката му под кодовото име „Скитник“.
В отговор на задочната присъда Марков започва да пише и публикува своите
„Задочни репортажи“ — очерци и анализи за живота в социалистическа
България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“.
Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично
към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на
българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването
на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г.
когато авторът е вече мъртъв, убит от агенти на тайните служби.