1917 г. новата власт в Русия арестува цар Николай II и членовете на неговото семейство.
В началото на 1917 г. затегналата се война силно нажежава
обстановката в Петроград. Към края на 1916 г. традиционната пазарна
система за снабдяване на градовете започва да се разпада и царското
правителство предприема първите опити за продоволствено разпределение.
На 8 септември 1916 г. Николай II утвърждава предложението на Съвета на
министрите за наказателна отговорност на търговци и индустриалци „за
покачване или спад в цените на предметите за продоволствие или
необходими потребности”.
В Петроград започват брожения; през февруари 1917 г. на улиците се
появяват тълпи с надписи на плакати „Долу войната!”. Тежките загуби по
време на войната засилват мнението, че цар Николай II не е способен да
управлява.
По време на революцията, даже най-близките родственици, великите князе,
отказват да поддържат Николай ІІ. Трима велики князе, Николай
Михайлович, Николай Николаевич и Георгий Михайлович, в края на 1916 г.
безуспешно се опитват да склонят царя към въвеждането на отговорно
министерство (т.е. фактически към въвеждането на конституционна
монархия).
Най-влиятелният от тях, Николай Николаевич, по време на събытията
агитира Николай II за отричане от престола, но най-вероятният преемник,
Михаил Александрович, отказва да приеме властта. Великият княз Кирил
Владимирович на 1 март преминава на страната на революцията. Освен това,
няколко велики князе - Павел Александрович, Кирил Владимирович и
Дмитрий Константинович - по време на революцията съставят собствен
проект на манифест за абдикация („Великокняжески манифест”).
Февруарската революция, започнала на 23 февруари 1917 г., протича главно
в столицата. При възникналите политически безредици Държавната дума,
парламентът на Руската империя, поема управлението и назначава Временно
правителство, първоначално оглавявано от княз Георгий Лвов. Командването
на армията преценява, че в условията на тежки сражения в хода на
Първата световна война не е в състояние да попречи на революцията, и
император Николай II абдикира. В цялата страна се създават Съвети на
работническите и селски депутати, които са доминирани от няколкото
социалистически партии.
През следващите месеци напрежението между доминираното от либералите
Временно правителство и мрежата от просоциалистически Съвети на
работническите и селски депутати постепенно се засилва. В различни части
на страната избухват хаотични бунтове и множество стачки. Когато
Временното правителство решава да продължи военните действия срещу
Германия, болшевиките и някои други социалистически фракции започват
кампания за незабавно излизане на Русия от войната. Болшевиките
обединяват своите паравоенни формирования под името Червена гвардия.
С Октомврийската революция, започнала на 25 октомври с.г., Болшевишката
партия, водена от Владимир Ленин, завзема властта в столицата и сваля
Временното правителство на социалиста Александър Керенски. Болшевиките
постепенно разпростират влиянието си в различни части на страната и
създават т.нар. Извънредна комисия (ЧК), политическа полиция, която
смазва опитите за съпротива в териториите под болшевишки контрол.
През март 1918 г. комунистическото правителство сключва сепаративния
Брест-Литовски мирен договор. В същото време в страната се разраства
гражданската война, водена срещу болшевиките от няколко различни групи и
продължила до 1922 г.